Наумов пошепна на Анри:
— След забраната на робството наказвали само тия, на чиято палуба е намерен роб. Такава била буквата на закона. Затова, за да се спасят от наказание само със загуба на „черната стока“, капитаните контрабандисти хвърляли робите в морето.
Магьосникът продължаваше да припява с равния си глас зловещата история на своята младост:
— Музинга плуваше към брега, бързаше да не го настигнат белите. Плуваха и другите, които имаха сили да се държат над водата. Слабите и болните потънаха. Наоколо се въртяха големи хищни риби, които разкъсваха другарите на Музинга. Само Музинга достигна брега. Само той. И тръгна назад, към селото си. Тръгна по реката. Тогава срещна един бял, смешен бял. Ловец, но не ловец на антилопи или на слонове, а ловец на пеперуди. Единственият добър бял дявол. Но той умря. От треска. И Музинга пак остана сам. И пак продължи пътя си. В едно село белите го хванаха и казаха: „Музинга няма да се разхожда, а ще работи. Всички ще работят.“ Глупакът затова е глупак, защото не разбира собствената си глупост. Музинга трябваше да се крие от белите, а той забрави това. По-добре да бе умрял от глад, да го бяха разкъсали зверовете. И тръгна Музинга с цялото село да събира смола от лианите…
Каучук — помисли си естественикът.
— Режеха лианите и трупаха сока им по телата си, за да са свободни ръцете. Едни доят, други държат кравата за рогата. Музинга знаеше — доят белите. А той не искаше да държи за рогата. Жадуваше да се върне в селото си. Затова захвърли събраната смола и побягна. Но белите имаха кучета. Те ги пуснаха подире му. Хванаха го. Отрязаха му дясната ръка и пак го пратиха да събира смолата. Казаха му: „Ако опиташ да бягаш пак, ще отрежем главата“. Музинга реши — така, без ръка, и главата не струва много. Пак побягна. Този път кучетата не го подушиха, защото Музинга цял ден гази покрай брега, между крокодилите. И избяга. Стигна до селото си. С една ръка. Изворът на мъдростта не се е родил мъдър. Мъдростта се купува с белези. А Музинга е покрит с белези — от стрели, от бичове, от ножове, от хора и зверове, от собствената си неопитност. И каза Музинга на своя народ: „Не вярвайте на белите. Те са зли. Те слагат дървени букаи на вратовете, те убиват болните, те хвърлят робите на хищните риби, те пращат негрите да събират безполезната смола на лианите, вместо да ходят на лов, за да хранят децата си. Те режат ръце. Убивайте всеки бял дявол, който ви попадне. Убивайте.“ И народът послуша Музинга. Той изтребва белите като хиените. Затова пак заживя спокойно. Ще бъде спокоен, докато убива белите… Тъй казва Великият Музинга, Изворът на мъдростта…
Наумов преглътна. Този упорит негър имаше право. Всичко, което разправи, беше вярно. Беше го преживял. Беше натрупал в душата си много омраза. Във Френско Конго на всеки километър железопътна линия се падали по тридесет умрели негри. Ръководството на компанията се хвалело навред: „Строежът е много евтин. Ние разходваме само негри.“ А преди години в Обществото на народите пристигнало писмо от миньори из Френски Камерун, подписано така: „Хора, които бог не би трябвало да създаде“.
Музинга беше прав въобще — и ненапълно прав за всеки отделен случай. Той беше заслепен от правотата си, затова сега грешеше.
— Велики Музинга — заговори естественикът. — Това, що чухме, е истина. Всичко. И за жестоките ловци на роби, и за смешния ловец на пеперуди. Има ли в твоето племе хора, които лъжат, които се карат, които се бият, които крадат? Има ли?
— Има! — отвърна гласът зад рогозката.
— Значи ли това, че всички ватуси са лоши? Не! Но ако ти изгониш лошите ватуси и те дойдат в моята страна, моите сънародници ще кажат: „Ватусите са лоши“. Ще бъде ли истина това?
— Не! — рече смутен гласът.
— Не е вярно и това, че всички бели са лоши. Ти самият си срещнал един добър бял, ловеца на пеперуди. Някога тук, във вашата страна, са идвали алчните, жестоките бели, които са смятали, че тук имат право да вършат всичко, забранено им в родината. Добрите са си стоели дома, работели са, трудели са се. Но сега не е така. Белите идват вече не за да убиват негрите, не за да ги поробват, а като приятели…