— Не стреляйте! — извика Анри. — Бял носорог! Много рядко животно! Само се скрийте в храстите!
Той оправи очилата, изтича напред и размаха ръце. Носорогът се спусна насреща му като побесняло гигантско прасе. Ловецът го изчака до четири-пет метра и отскочи рязко встрани. Нападателят профуча край него, понесъл страшното си оръжие — рога, дълъг поне метър и половина. После спря глупаво учуден, обърна се, задуши въздуха. Откри го и пак връхлетя. Анри повторно се отмести.
Като ловък тореадор! — възхити се Наумов от самоувереността и пъргавината на звероловеца.
Ядосан, че и тоя път го пропусна, сприхавият великан налетя върху първия храст, който му попадна, и опита да го изкорени. Но все пак успя да съобрази, че не това е врагът му, и се обърна. Тогава Анри размаха пред очите му дългото папирусово стъбло. Наумов неволно помисли дали нещастният младеж не се е побъркал от страх. Нима се надяваше да изплаши бясното животно с тази дълга сламка?
Носорогът наистина се уплаши. Отдръпна се няколко крачки и спря. Тогава пък ловецът настъпи. Знаеше какво трябва да прави в такъв случай. Пред непознатата заплаха, скрита в протегнатия кол, носорогът не устоя. А ловецът продължаваше да напредва бавно, предпазливо. Малко по-бавно се отдръпваше носорогът. Анри спря. Тогава животното се обърна рязко и изчезна в храстите с тревожно изгрухтяване, следвано по въздуха от кресливите си приятелчета.
Хората излязоха от закритията. Наумов приближи до младия човек.
— Как успявате да се справяте така с тези зверове?
Белгиецът отговори естествено, без престорена скромност:
— Научих този трик от моя учител. Не съм в състояние да ви го обясня. От глупост ли или поради лошо зрение, но всички постъпки на носорога на нас изглеждат безсмислени. Защо отстъпва пред пръчката, когато не се поколебава да нападне дори слон, камион, автобус?
Помълча и добави:
— Всъщност тези чудовища са може би най-беззащитните животни на Африка.
Наумов беше слушал това твърдение от много африкански ловци.
Анри се доизказа:
— Ако не са законите, които са ги взели под своя защита, досега не би останал нито един. Достатъчно е само да отскочиш настрана и да стреляш под лопатката… Само толкова…
Зигфрид не можа да скрие неприятното чувство, което почваше да изпитва към този неканен натрапник.
— Според вас — подметна той, — излиза, че в джунглата е все едно като в Европа. Все едно, че се разхождаш по булеварда.
Анри опита да се пошегува:
— Ако спазвате няколко прости правила, в Африка вие ще бъдете тъй сигурни, както на всяко друго място. Това не е моя мисъл. Заимствувах я от един кинооператор шегобиец. Но е вярна. Носете тропически шлем, за да не получите слънчев удар. Пийте преварена вода, за да не хванете дизентерия или тифус. Гълтайте редовно хинин срещу маларията. Пазете се от мухата цеце, за да не получите сънна болест. Мийте си краката, за да не се завъдят кърлежи. Пазете се от бълхи, ако ви е страх от чума. И накрай не попадайте нощем в ноктите на лъв или леопард… И ще видите, че в Африка не е по-опасно откъдето и да е другаде.
— Не ви ли се струва, че позирате малко със смелостта си? — пресече го Зигфрид. Самоувереността на ловеца, опитваща да засенчи неговата самоувереност, почваше да го дразни.
Анри отговори сухо. Очите му изведнъж бяха добили стоманена острота.
— Има смелост и смелост. Това трябва да ви е известно. Аз съм роден в джунглата. На мен един кръстопът в Леополдвил ми създава повече трепет, отколкото всеки звяр в джунглата. С всяко същество тук мога да се справя. Защото съм у дома си. Не съм дошъл само да грабна каквото мога и да бягам…
Но Зигфрид не успя да чуе предизвикателството му.
— Къде е Манзилала? — изкрещя той. — Този подлец!
Всички се озърнаха. Наистина го нямаше. Използувал схватката с носорога, пилотът бе избягал. Дълго го викаха, претърсваха храстите, за да не би случайно да е паднал там ранен или ухапан от змия. Напразно! Нямаше съмнение — избягал!
— Ще го настигна! — реши Зигфрид и тозчас тръгна назад.
— Оставете го! — опита да го спре Наумов. — И без него ще си свършим работата. А ако достигне хеликоптера, още по-добре. Ще може да ни помогне.
Зигфрид не го изслуша.
— Потрябвала ми е помощта му! Той трябва да стои тук. Заедно сме тръгнали, заедно ще вървим или заедно ще се връщаме. В експедициите, както във войската, е нужна дисциплина. Закъде е човек без дисциплина? Вие вървете напред! Аз ще го настигна и ще ви догоня.