Той поклати глава.
— В тези гори са открити много непознати животни: окапи, гигантската горска свиня, планинската горила, безопашатият африкански паун. Наистина не динозаври като „шипекве“ и птеранодони като „летящата смърт“… Нашата наука е по-трудна, по-бавно се налага всяко ново откритие. Изисква повече проверки. За географа са напълно достатъчни няколко самолетни снимки, за да състави пълна карта на района. За зоолога обаче тепърва почва изследвателската работа. Той трябва да слезе долу, да се провре през шубраците, да нагази в блатата, да търси животните, които, естествено, искат да му избягат, да се скрият от него. А ние? Ние всъщност правим разходки. Прелетим стотина километра, кацнем, вземем два-три експоната и отново във въздуха… Два-три експоната, и то от тези видове, които са по-тромави, които поне умеят да се крият…
Люба отново насочи апарата. Вторият етаж на джунглата цъфтеше като грейнал розов облак.
— Да бих могла да го хвана в камерата.
— Кого? — запита баща й.
— Тоя шипекве! — отвърна Люба. — Да видиш тогава успех!
Наумов поклати глава.
— Често пътешествениците послъгват — понякога умишлено, за слава, понякога неволно, от незнание. Но много често са казвали истината, а хората не са им вярвали. В древността се е разправяло за хора с кучешки глави. Вече знаем, че това са павианите. Ами хора без глави, с очи на гърдите. Та това е танцът на магьосниците. Една голяма сламена качулка, под която се подават само краката. Когато първият очевидец описал птицечовката, сънародниците му го нарекли безсрамен лъжец. Теофраст писал в История на растенията така: „В горещите краища има дърво, подобно на гора. Опира се не на едно, а на много стъбла. Има и друго дърво, което спи нощем. Вечер свива перестите си листенца, а сутрин ги отваря като клепките на очите. Расте тръстика по-висока от дърветата. Има чудни плодове, с които можеш да заситиш глада си. Те висят на гроздове сред листа, подобни на птичи пера.“ Хората били убедени, че това са само красиви измислици.
Люба се обърна развеселена.
— Аз ще отгатна. Първото дърво е бананът от Индия, нали? Второто е мимозата, третото бамбукът, четвъртото бананът.
— Позна — усмихна се баща й. — Навярно и ние, когато заговорим за всичко, което сме видели в тая чудна страна, ще срещнем снизходителни усмивки. А някои могат направо да ни нарекат безсрамни лъжци…
Той замълча и добави:
— Има и друго. През 1919 година във вестниците се появило съобщение, че някакъв динозавър нападнал инженера на строящия се железен път. Все по тези места. Втурнали се глутници ловци на динозаври. Но скоро се върнали. Всичко излязло вестникарска сензация. Лов на лековерни читатели. Като чудовището от Лох Нес, морската змия и снежния човек…
— И все пак! — промълви Люба със светнали очи. — Ами ако съществува? И успея да го хвана в обектива…
Наумов не отговори. Това всъщност беше шега.
Той хвана дъщеря си за ръка.
— Я остави вече апарата да си почине! И да се връщаме! Че прегладнях.
Тя го погледна.
— Много скоро!
— Сутринта не закусих. Келнерът отказа да ми сервира.
— Отказа! Как може?
— Бях облечен спортно. Без смокинг, без вратовръзка. Нали знаеш какви контета са африканците. Виж и нашия мосьо Манзилала. При тая жега не махва връзката. Не махва сакото. Стои с ръкавици. Може би имат основания. Най-леснодостъпната изява на цивилизацията е облеклото. Чрез елегантността си те бързат да убедят и себе си, и другите, че са станали цивилизовани. Пораства самочувствието им. И то по времето, когато европейците се чудят как повече да се разсъблекат.
Люба се изправи до прозореца.
— Виж! Виж! Долу!
Той се изправи до нея. Сред гората се показа не широка поляна, тесен процеп сред планината от листа, разсечен от рухнало гигантско дърво. На поляната вървеше някакво животно.
Наумов извика:
— Мосьо Манзилала, моля ви! Малко по-надолу!
Моторът запя един тон по-ниско. Машината се спусна, увисна над зеления кладенец.
— Окапи! — позна естественикът.
Фотокамерата в ръцете на дъщеря му тозчас забръмча.
— Ранена! — рече Наумов. — Едва се мъкне. Мосьо Манзилала, моля ви да кацнем.
— Нали знаете, забранено ми е изрично. Непозната местност, зверове, войнствени племена…