Драконът изпухтя презрително.
— Доколкото сте ми разказвали за хората от Балиблис, позволете да се съмнявам, че някой е пролял и една сълза за момчето.
Гуендолин се обърна рязко към него.
— О, напротив! Аз например!
Драконът не отговори и тя се обърна отново към строшения прозорец.
— Бях почти дете, когато той умря. Но бях… влюбена в него. — Тя се усмихна меланхолично. — Бях достатъчно глупава да вярвам, че момче с неговото положение ще обърне внимание на една тромава, непохватна хлапачка като мен.
— Единствената ви глупост е била да се влюбите в някого, който е бил наполовина дете.
— О, вие нямате представа какъв беше той! Необикновено момче, наистина необикновено. Силен, любезен, благороден. Още тогава беше очевидно какъв е и какъв мъж ще стане.
— Без съмнение е бил образец на доброта — отговори иронично драконът. — Закрилял е слабите, помагал е на потиснатите, защитавал е добродетелта и е спасявал бедните девойки от опасни ситуации.
— Точно така. Веднъж наистина ме спаси. Но аз бях твърде горда и своенравна, за да му благодаря. Вместо това се стоварих отгоре му. Нямах представа, че за последен път го виждам жив.
Тя гледаше към руините в двора, но виждаше траурното шествие на селяните в онзи облян от слънце ден. Усети грапавото дърво, когато заби нокти в кората на дъба, чу жалния вой на гайдите, които възвестяваха смъртта на мечтите й.
— Понесоха трупа му надолу по хълма. Аз се бях качила на дървото и проследих как минаха по същия път, по който той обичаше да язди. Този път обаче го бяха сложили на гърба на понито с лице към земята. Покрит с тартана, който с такава гордост носеше приживе…
Гуендолин заплака беззвучно — както в онзи ден. Не забеляза, че драконът се втурна към нея, за да я спре. Не видя как той стисна безпомощно юмруци.
След малко тя изтри сълзите си и се обърна към него.
Той й обърна гръб и се опря на перваза на камината.
— Предлагам да ме оставите сам, мис Уайлдър. Аз съм пиян и самотен. Пиян съм от няколко часа, самотен съм отдавна. Не съм годен да правя компания на дама по нощница, която ми говори за призраци.
Признанието му стъписа Гуендолин. Досега беше смятала, че мъките на самотата са запазени за обикновени жени с красиви сестри.
— И къде да отида, милорд дракон? Да се върна в килията си?
— Все ми е едно къде ще отидете — процеди през зъби той. — Искам единствено да се махнете от очите ми.
Даже ако в този момент в залата беше паднал гръм, Гуендолин нямаше да напусне бойното поле. Защитната стена, която драконът беше издигнал пред лицето си, се бе пропукала и тя бе успяла да надзърне в душата му. Трябваше да направи опит да го извади на лунна светлина.
— Нима искате да се върна в селото? И да разкажа на съселяните си, че страшният дракон е просто един мъж? Мъж, който ги плаши до смърт, но крие лицето си, защото се страхува сам от себе си?
— Разкажете им каквото искате, по дяволите! — Той стисна с такава сила перваза на камината, че пръстите му побеляха.
Гуендолин вдигна ръка и пристъпи безшумно към него, но не посмя да докосне железния му гръб.
— А да им разкажа ли колко мил бяхте към мен? Да им кажа ли как заменихте парцаливите ми дрехи със скъпи одежди? Как ме принудихте да се храня, когато реших да гладувам? Как отблъснахте жертвата на девицата?
Той се обърна бавно.
— Не мислете, че не ми се е искало да я приема. И пак ми се иска — сега, в този момент!
В очите му пламтеше желание, но той не посегна към нея. Това я накара да протегне ръка и да го докосне с върховете на пръстите си. Той задиша пресекливо, когато пръстите й започнаха да изследват лицето му. Тя търсеше белега, клеймото, ужасното обезобразяване, което го бе тласнало към живот в мрака, което го беше жигосало завинаги и го беше отлъчило от обществото.
Отмахна един копринен кичур от челото му и продължи изследването си. Веждите бяха гъсти и леко извити, миглите дълги и меки. Носът беше прав, енергичната брадичка небръсната. Когато помилва устните му, той простена и хвана ръката й.
Улови я за раменете и я притегли към себе си.
— Готова ли сте да ми се отдадете, Гуендолин? Готова ли сте да се пожертвате, за да спасите бедния, разкъсван от желание звяр, в какъвто се превърнах?
Гуендолин погледна в лицето, което се състоеше само от сенки, и бе обзета от странно спокойствие.
— Веднъж ми казахте какво трябва да направя, за да ви превърна от звяр в човек.
Тя сложи ръка на тила му, привлече го към себе си и впи устни в неговите.
14
Щом усети целувката на Гуендолин, драконът се предаде. Беше твърде късно да й признае, че я е излъгал. Твърде късно, за да я предупреди да се пази от необузданото желание, което целувката й разпали у него. Вместо да го укроти, тя го направи луд. Луд от желание да я целува. Да я милва. Да я люби. Отворените, цъфтящи устни го замаяха. Нямаше смисъл да се съпротивлява.