— И това ги е вкарало в гроба. Бедните старчоци трябваше да изпълняват ролята на дузина силни млади мъже.
Неса се разсмя, Глинис се нацупи и захапа поредната бисквитка.
— По-добре да бях закусила в някоя от къщите си, Айзи. Когато си в лошо настроение, с теб е невъзможно да се разговаря цивилизовано.
Айзи посочи с лъжицата към стената.
— Ако ти, госпожичке, беше затворена по цял ден с умопобъркания си баща, сигурно щеше да си постоянно в лошо настроение! Не знам как сестра ти е издържала няколко години. На нейно място щях да умолявам дракона да ме изяде!
За момент всички утихнаха, замислени за Гуендолин.
— Вчера татко ме сбърка с мама — заговори след малко Кити. — Вкопчи се в полата ми и ме помоли за прошка.
— Така и трябва. Защото неговата ненаситност погуби бедната ви майка.
Момичетата зяпнаха смаяно. Никога не бяха чували Айзи да говори така. За момент сгорещеното й от огъня лице пламна още по-силно.
Тя им обърна гръб и ожесточено разбърка дрехите с дървената лъжица.
— Исках само да кажа, че непременно държеше да й направи син. Прав си е човекът, кой би се радвал на три моми като вас?
— Да, всеки мъж иска син… — промърмори с отсъстващ вид Кити и бутна чинията си.
Глинис я погледна загрижено.
— Какво става с теб, малката? От няколко дни си мрачна. Никога не си била такава.
— Да не си бременна? — Неса стисна ръката й.
— Само това липсваше — простена Айзи. — Още един задник за бърсане.
Кити издърпа ръката си и удостои сестрите си с гневен поглед.
— Не съм бременна! Не си ли спомняте, че още преди години ме научихте как да се пазя?
Неса се отпусна назад и си наля чаша чай.
— Би трябвало да ми бъдеш благодарна — отвърна укорно тя.
— Така ли? Защо не ме научи на нещо по-полезно? Например да кърпя чорапи, да лъскам сребро или да водя домакинството!
— Виж, миличка, повечето мъже не държат особено на лъснатото сребро — опита се да я успокои Неса.
Кити се ядоса още повече.
— На света има много мъже, които не мислят единствено за онази работа.
Глинис и Неса си размениха многозначителни погледи.
— Всеки здрав и силен мъж се интересува от онази работа.
— Сигурно си срещнала мъж, който е устоял на чара ти! — досети се Неса.
Кити сведе глава.
— Той изобщо не ме намира красива. — Тя се загледа мрачно в чашата си.
Глинис помилва косата й.
— Това е смешно. Всеки знае, че ти си най-красивото момиче в Балиблис.
— Само тя не го вижда. — Неса се усмихна малко изкуствено.
Глинис смръщи носле и отново се обърна към Кити.
— Да не си направила някоя глупост, момиче? Да не би да си влюбена?
Кити изплака жално, остави чашата си и скри лице в ръцете си.
— О, защо не изпратихте мен при дракона?
— И какво ще намери у теб похотливият дракон? — опита се да я развесели Глинис. — Той иска само девственици!
Айзи изпръхтя презрително, Неса и Глинис избухнаха в смях, но Кити отново изплака, скочи и избяга от стаята.
Сестрите се загледаха смаяно след нея. Смехът им заглъхна.
— Какво му става на това момиче? — попита неодобрително Неса.
— Не знам, но ще разбера — отговори решително Глинис и стана.
Облегнат на една бойници, драконът седеше на върха на северната кула. Отдавна не беше виждал как изгряващото слънце позлатява вълните, отдавна не беше усещал милувката на южния бриз. Подложи лицето си под слънчевата светлина и въздъхна доволно.
Бурята беше прочистила въздуха и светът се чувстваше като новороден. Искаше му се и неговите грехове да се отмият толкова бързо.
Затвори очи и видя пред себе си Гуендолин, обляна от лунната светлина. Разрошената коса беше като златен ореол, бузите зачервени от удоволствието, което той й бе дарил. Тя беше една от богините от фреските в кулата, слязла за малко на земята. Но нейните дарове не бяха за смъртните.
Особено за човек като него.
Той си припомни колко наранена и засрамена беше тя, когато избяга от него, и скри лице в ръцете си. Даже когато искаше да дари радост, той носеше само болка.
Приглушени стъпки и неловко покашляне му подсказаха, че вече не е сам.
— Отидох да видя какво прави Гуендолин. Вратата беше отворена. Първо си помислих…
— Че ще я намериш в моето легло — завърши драконът и изгледа пронизващо приятеля си. — Не ми се иска да навредя на славата си, но изкуството ми да прелъстявам претърпя провал.
— Щом е така, защо тя не е избягала?
— Попитай нея.
— Не исках да я будя. Видях по бузите й засъхнали сълзи. Сигурно е заспала, както е плакала.