В гърдите на дракона лумна гняв.
— Какво не е наред, Тапър? Да не би да ти омръзна да си играеш със селяните? Не се ли забавляваш вече?
— О, разбира се, че се забавлявам — отговори Тапър и се облегна на отсрещната бойница. — Баба Хай е на легло, защото вярва, че гайдата е всъщност ревът на феите на смъртта, дошли да вземат душата й. Синът на подкована се сби със сина на дърводелеца, защото се обвиниха взаимно, че бащите им са предали Маккълог. А пък Иън Слоан едва не застреля жена си, когато се събудил от поредното пиянство и я сбъркал с дракона. Или поне той така твърди. — Тапър извъртя очи.
— Май вече се чувстваш у дома си сред хората от Балиблис? — подхвърли драконът и го погледна изпитателно.
Тапър се изчерви.
— Нали трябва да им измъкна хилядата фунта.
Драконът се обърна отново към морето. През миналата нощ, под омаята на сладките, нежни целувки на Гуендолин, мрачните му планове бяха забравени. Но този момент беше бегъл като удоволствието, което споделяха. Той не можеше да й предложи бъдеще, само минало.
Погледът му проследи чайката, която се спускаше почти отвесно към скалите.
— Корабът е хвърлил котва в заливчето зад скалите. Чакат само знак от мен, за да се махнем оттук.
— О, но ние не бързаме, нали? — попита стреснато Тапър. — Аз обработвам селяните, но точно сега не бива да прибързваме. Какво ще кажеш да им дадем още четиринадесет дни?
Драконът стана от мястото си.
— Не мога да чакам толкова дълго! Не знам дали разполагам дори с още една нощ.
Той се хвана за парапета и втренчи поглед в далечината. Как да обясни на Тапър, че защитата на мрака се е обърнала срещу него? Че вече го е страх от тъмното? Страх, че ще се издаде сам и ще се качи в кулата. Че вече не му е достатъчно да наблюдава Гуендолин, докато спи, а иска да влезе в леглото й и да завладее устата и тялото й.
Той не я излъга. Никога нямаше да я принуди да му се отдаде. Щеше да приложи изкуството си на прелъстител и тя щеше да го допусне до себе си. Но тогава щеше да се почувства като още по-страшно чудовище, отколкото и без това беше.
Той погледна Тапър право в лицето.
— Давам ти още една нощ да изтръгнеш истината от селяците. Ако се провалиш, ще им изиграем един последен номер, ще напуснем това прокълнато място и никога вече няма да говорим за него. Разбрахме ли се?
Тапър сведе глава.
— Както кажеш. — Той се обърна към стълбата и проговори меко, без да погледне приятеля си: — Би могъл да й кажеш кой си.
Драконът се усмихна измъчено.
— Ако знаех кой съм, щях да й кажа.
„Би могъл да й кажеш кой си.“
Докато вървеше с бързи крачки през обляното от лунна светлина пасище, Тапър непрекъснато повтаряше тези думи. Спъна се в един корен и отново се почувства като тромавото хлапе, за каквото го смяташе баща му.
Вдигай глава, като вървиш. Дръж гърба изправен. На твоята възраст не бях такъв парцал.
Сигурно баща му е имал право. През цялото време. В края на краищата, кой мъж би се представил за някой друг, за да се хареса на едно наивно младо момиче?
Тапър въздъхна. Представи си как страхопочитанието в искрящите очи на Кити ще се смени с презрение, когато открие истината — че той беше просто една глупава овца във вълча кожа.
Когато се украсяваше с блестящите драконови люспи, той можеше да бъде остроумен и да говори красиво. Можеше да изненада любимата си с букет полски цветя и да се радва на нежната розовина по бузите й. Можеше да лежи до нея в тревата и да й показва диамантените съзвездия по небето. За пръв път в живота си имаше възможност да се възползва от класическото образование, което беше получил.
Той беше тайнственият чужденец, за какъвто го смяташе тя, а не обикновеният англичанин с вид на невестулка, който говори твърде много и постоянно се изчервява.
Когато прескочи бистрото поточе, единият му крак остана в студената вода. Драконът иска да заминем утре, помисли си потиснато той, и за това до голяма степен съм виновен аз. Беше си въобразил, че ще научи повече за селяните, като ухажва Кити, вместо да пуска димки и да надава злокобен вой, когато някой се осмели да се отдалечи твърде много от дома си нощем.
Щом никога вече нямаше да види Кити, значи не беше нужно да й разкрива кой е в действителност. Защо да разруши романтичните й мечти? Защо да не й остави спомена за откраднатите мигове, които бяха споделяли? Поне в едно сърце да остане като герой.
Но само докато Гуендолин се върнеше в селото и разкажеше на сестра си как са я измамили.
Тапър спря и затвори очи. Знаеше какво трябва да направи.
Когато отново отвори очи, тя беше там, въздушна и лека като изпаренията, които се надигаха от влажната трева. Беше увила крехките си рамене в наметката на дракона, както всяка нощ след първата им среща.