— Толкова се радвам, че дойде, Катриона. Трябва да ти кажа нещо.
Тя пристъпи към него, като въртеше изкусително хълбоците си.
— Не искам да ми говориш повече — изрече дръзко тя. — Цяла седмица слушам приказките ти. Колко съм била красива. Че очите ми блестят като капки роса върху тревата. Че устните ми са червени като розови листенца. — Тапър стоеше в очакване пред нея. Тя сложи ръка на бузата му и го привлече към устните си.
— Приятелят ти е прав. Говориш твърде много.
Сочните й устни се впиха в неговите и Тапър простена.
Целувката й беше неустоимо земна и гореща като разкошните млади гърди, които се притискаха в неговите. Всяка капка кръв от тялото му се стече към слабините. Трябваше да й позволи да го положи върху ароматната трева. Трябваше да приеме недвусмислената й покана.
Струваше му много по-голяма сила на волята, отколкото си беше въобразявал, че притежава, за да се откъсне от прегръдката на Кити. Пое дълбоко въздух и я отблъсна от себе си. Сега тя трябваше да е сигурна, че има срещу себе си лъжец. Истинският дракон никога не би се притеснил от една целувка.
Очакваше всичко друго, но не и да види сълзи в очите й.
— Неса беше права. Теб не мога да прелъстя!
Тапър посегна към нея, но тя се отдръпна, сякаш искаше да я удари. Той спря насред движението, защото тя очевидно беше готова да му избяга.
— Наистина ли мислиш, че не те целувам, защото не те желая? — попита сериозно той.
Кити спря отстъплението си, очите й бяха пълни със съмнение.
— Глинис каза, че искаш само девственици. Че никога не би погледнал момиче като мен, защото вече не съм девствена… — Тя прехапа устни и сведе глава.
— Глинис е права. Точно затова не мога да те целуна.
Преди да е изкривила лице, той пристъпи към нея.
— Не искам да те целувам, защото ти заслужаваш нещо по-добро от тайни срещи и бегли забавления в тревата. — Той изтри една сълза от бузата й. — Честно казано, аз не бих те обезчестил така подло, ако не възнамерявах да те взема за жена.
Тапър се изненада от думите си много повече от Кити. Никога не беше помислял, че иска да се върне в Лондон с това късче от шотландското небе и да го пази като съкровище до края на дните си. Не си беше представял какво би било да чува веселия смях на Кити и грациозните й стъпки по коридорите на самотната си градска къща — тя щеше да я превърне в истински дом.
В тялото му запулсира непозната възбуда. Кити го гледаше, сякаш беше свалил най-ярката перла от небето и я беше сложил на пръста й.
Той изпъна рамене и стегна корема си. Но не можа да не се засмее.
— Катриона Уайлдър, искам да ви обърна внимание, че ако застрашите добродетелта ми с вашите целувки, ще трябва да направите от мен почтен мъж.
Той очакваше неговата радост да се отрази и по нейното лице. Вместо това тя само помилва бузата му и лицето й бе засенчено от тъга, която я състари с няколко години.
— Ти отдавна си почтен мъж. Добър мъж. Достоен за обич. Аз не те заслужавам.
Преди да е проумял думите й, тя си тръгна. Истинският дракон в никакъв случай нямаше да я остави да си отиде. Но той беше само Тиодор Тапингъм, непохватният син на един дребен виконт. Посегна да я хване, но тя вече се бе разтворила в мъглата. Обаче бе оставила празната наметка, която никога не му беше отивала.
Кити тичаше през гората. Далече от дракона, който викаше името й. Заболя я, когато той й каза, че не я иска, защото не е девица. Но още повече я заболя, че той я искаше въпреки това.
Тичайки, тя бършеше сълзите си, навеждаше се под клоните на дъбовете и буковете. Гуендолин я бе предупредила, но тя не пожела да се вслуша в думите й. Но какво знаеше Гуендолин? Тя прекарваше дните си в грижи около баща им, изпълняваше глупавите му желания, докато Неса имаше десетки обожатели и се наслаждаваше на ласкателствата, подаръците и забавленията.
Какво значение имаше, че щом получеха, каквото искаха, те преставаха да я забелязват? Нали веднага идваше следващият, който искаше целувки и бързо я повличаше към навеса на ковача?
Кити бе загубила невинността си по време на една бърза среща, която беше повече болезнена, отколкото радваща. За мъжа, който я обичаше и искаше да я направи своя жена, не беше останало нищо. Тя захълца по-силно. Тя също го обичаше — мекото му лице, доброто му сърце, сериозните кафяви очи. И тъкмо затова не можеше да се омъжи за него.
Спъна се в един камък и се облегна тежко на изкривеното от вятъра стъбло на една бреза. Гласът на дракона бе замлъкнал. Заобикаляха я тайнствените шумове на нощта. Хладният бриз зашумя в клоните на високите дървета и Кити се разтрепери. В плача си не беше гледала къде отива и сега мястото, което трябваше да е добре познато, й се струваше призрачно и чуждо.