— Да не сте загубили нещо, мис Уайлдър? Може би разума си?
Пак я наричаше мис Уайлдър. Гуендолин усети как куражът я напуска. Нима миналата вечер не беше шепнал името й като магическа формула?
— Единственото, което изгубих, е свещта, милорд дракон.
— Слава богу. За малко да подпалите косата ми.
— Може би сега аз трябва да ви благодаря, че не ми прерязахте гърлото.
— О, не ми благодарете. Имаме още много време.
Гуендолин преглътна мъчително. Очите му святкаха заплашително, а едрото мъжко тяло върху нейното беше непоносимо горещо.
Той не миришеше на уиски, но трезвен беше още по-опасен, отколкото когато беше пил.
Той я освободи от тежестта си и я издърпа да се изправи.
— Каква малка досадница сте… — Отиде до камината и разбута с машата догарящите цепеници. — Когато трябва да останете, бягате. А когато можете да избягате, оставате.
— Това ли искате от мен? Да си отида?
Той се обърна към нея. Слабата жарава в камината очерта силуета му.
— Няма значение какво искам аз. Миналата нощ ми го показахте съвсем ясно.
Макар че цялата беше в огън, Гуендолин усети как бузите й запламтяха по-силно. Много добре знаеше, че тя беше вкусила от удоволствието, а за него не беше останало нищо.
— Трябва по-често да се изчервявате, мис Уайлдър. Много ви прилича — изрече меко той. Тя докосна бузата си.
— Как го забелязахте?
— Известно е, че драконите виждат нощем.
Щом бе видял изчервяването й, той със сигурност виждаше и как се беше издокарала тази вечер. Косата й беше изчеткана и падаше като блестящ водопад по раменете. Роклята, който беше избрала, подчертаваше съблазнителните й извивки. През цялото време, докато се гласеше, се гледаше с неговите очи и се опитваше да си представи реакцията му.
— Така и предполагах — промълви тя. — Мракът никога не ми е предлагал защита, откакто съм тук, при вас.
— От това ли се нуждаете? От защита срещу мен?
— Повече, отколкото предполагате — призна Гуендолин и направи крачка към него.
Бдителността му нарасна.
— Ако сте дошла да се сбогуваме, преди да се върнете в очарователното си село, спестете си усилията. Утре смятам да замина.
Сърцето й направи огромен скок.
— Получихте ли хилядата фунта, заради които сте тук?
— Вече съм склонен да мисля, че не си струва да полагам толкова усилия за няколко парчета злато.
— И кога точно го открихте?
Тя очакваше присмехулен отговор, но думите му прозвучаха съвсем сериозно.
— Миналата нощ. Когато ме отблъснахте, сякаш съм някой жалък селяк.
Гуендолин поклати глава.
— Миналата нощ и двамата не постъпихме добре, милорд дракон. Целувката на девица няма силата да превърне звяра в мъж, нито момичето в жена. Колкото и сладка да е една целувка, на света има много по-могъщи сили.
— Не го правете — посъветва я сухо той. — Колкото и да ви искам в леглото си, трябва да знаете, че не представлявам опасност за скъпоценната ви добродетел.
— Затова ли мислите, че съм дошла при вас? За да ви се отдам? — Тя направи още една крачка към него.
— Предупреждавам ви. Ако направите тази глупост, аз няма да имам сили да ви отблъсна. Но ще намеря сили да си замина утре. — Той протегна ръка, сякаш можеше да я спре, ако думите не успеят.
Гуендолин хвана ръката му.
— Дойдох да ви дам нещо по-силно от целувката и по-трайно от отдаването. — Тя притисна ръката му към гърдите си и той усети лудото биене на сърцето й. — Любовта си.
В този момент драконът нямаше да избяга даже ако тя беше размахала пред лицето му горяща факла. С думите си беше поставила на карта нещо, което й беше много по-скъпо от добродетелта и което цял живот беше пазила като съкровище — гордостта си.
— Не бъдете такава глупачка! Как можете да обичате мъж, като не знаете дори името му? И като не сте видели лицето му!
— Не знам — отговори честно тя и поднесе ръката му към устните си. — Но знам, че утре моето сърце ще тръгне с вас и ще бъде до вас, където и да отидете.
Когато устните й се плъзнаха по пръстите му, драконът простена. Буквално усещаше как стоманените люспи, с които беше бронирал сърцето си, една по една се чупят и падат. Вдъхна дълбоко аромата на косите й, зарови пръсти в гъстите кичури и сведе устни към нейните.
Веднъж имаше неблагоразумието да изпробва кой притежава по-голяма сила — драконът или момичето. Ала когато устните на Гуендолин се отвориха под неговите и го помолиха да я люби, краката му омекнаха и той падна на колене.