Лаклан отмахна дългата си коса от лицето и стисна Рос за рамото с мускулестата си ръка.
— Ти да не би да защитаваш оня мръсен дракон? — изрева ядно той. — А той през това време се люби с момичетата от селото, с Кити и господ знае още с коя!
— Той искаше да ме вземе за жена! — изплака Кити.
Неса се изсмя невярващо.
— Ще давам по един шилинг за всеки път, когато чуя тези думи — обеща тя.
— Защото получаваш по един шилинг за всеки път, нали? — парира я умело Глинис и предизвика злобните смехове на селяните.
Албърт я гледаше по-скоро умолително, отколкото гневно.
— Ти винаги си била добро момиче, Гуендолин Уайлдър. Разумно момиче. — При тези добре познати думи Гуендолин стисна зъби. — Трябва да разбереш, че този негодник направи всички ни на глупаци, включително и теб. Той ни излъга, окраде ни и ни лиши от законното ни имущество.
— Сигурно е имал причини за това — отговори тя. Само да знаеше какви…
— Възможно е. Но и ние имаме свои причини. Затова дойдохме тази нощ. Искаме главата на дракона и ще я имаме. Затова се махни, жено, преди да съм направил нещо, за което после ще съжалявам.
Гуендолин не можеше да прецени дали е спечелила достатъчно време за дракона и Тапър, за да стигнат до лодката. Във всеки случай нейното време изтичаше. Албърт тръгна пръв. Сигурно очакваше тя да му направи място, но вместо това тя изтича надолу по стълбата и грабна вилата от ръцете на баба Хай. Без да обърне внимание на крясъците на старицата, опря зъбците в гърдите на Албърт. Принуди го да отскочи назад, за да не го прониже.
— Дяволите да те вземат, момиче — изсъска той и се скри зад първата редица. — Явно е загубила ума си! — обърна се той към селяните.
— Аз пък съм готов да се обзаложа, че е загубила не ума, а душата си. — При думите на Рос навалицата се люшна от страх. — Само я погледнете! Това ли е нашата добра и мила Гуендолин Уайлдър?
Възцари се злокобно мълчание. Гуендолин за пореден път си каза, че Рос може да не е особено умен, но притежава завидна дързост.
Старият й враг излезе напред, като се пазеше от зъбците на вилата.
— Нали помните, нашата Гуендолин беше дебеличка и с пълни бузки! Гледаше в земята или в книгите. Грижеше се за лудия си баща, без да мърмори.
— Моят баща е герой! — извика възмутено Гуендолин. — Разумът му е цената за страхливостта на твоя баща и на другите мъже от Балиблис.
Албърт пребледня, но не направи опит да се защити. Рос се ухили още по-широко и Гуендолин се уплаши не на шега.
— А каква цена си платила ти за благоволението на дракона? Невинността си? Или безсмъртната си душа? — Той се обърна към момците от селото: — Само я погледнете как е разпуснала коси и деколтето й е като на уличница! Посмя да излезе срещу нас, защото вярва, че драконът й е дал силата да омагьоса всяко мъжко сърце. — Рос понижи глас и селяните протегнаха шии, за да го чуят. Явно размишляваха усилено върху думите му, защото всички измерваха Гуендолин с изпитателни погледи. — Сама ни каза, че е почти четиринадесет дни е била в замъка с дракона. Кой знае на какви свинщини я е научил.
Лаклан преглътна с мъка. Голямата му адамова ябълка подскачаше от напрежение. Даже непоколебимият Албърт извади от джоба си кърпа и си изтри челото. Жена му го смушка в ребрата.
— Драконът не е звяр! — извика Гуендолин. Изпитваше дива омраза към Рос, който превърна нежностите, които беше споделяла с дракона, в най-мръсното нещо на света. — Той има в малкия си пръст повече мъжественост, отколкото ти ще имаш през целия си живот!
— Ето, виждате ли! — изграчи Рос. — Точно както ви казах. Чудовището я е омагьосало.
— Как я е омагьосал, след като според теб и според всички тук е смъртен, а не същество от друг свят! — изплака Кити.
В очите на Гуендолин нахлуха сълзи. Ако оживееше, щеше да прегърне сестра си за тези смели и разумни думи. Рос вдигна рамене.
— Сигурно съм се излъгал.
— А може би омагьосаният си ти — усмихна му се сладко Гуендолин и селяните наоколо се изсмяха. Рос ги удостои с яден поглед.
— Аз казвам: да изгорим вещицата!
— Да я изгорим! — повтори майка му и хвърли тържествуващ поглед към съпруга си.
Тълпата се развълнува. Одобрителните крясъци вцепениха Гуендолин. Колът, за който я бяха вързали онази нощ, все още стърчеше в средата на двора. Тогава я бяха оставили на милостта на дракона, но сега можеха да я вържат, да натрупат в нозете й сухи съчки и да я подпалят с факлите си.
Тя направи крачка назад, после още една и размаха вилата. Ако се втурнеха да я преследват, с нея беше свършено.
— Драконът не ме е омагьосал! — опита се тя да надвика адския шум. — Той не е чудовище. Той е мъж. Истински мъж.