Когато отново се опита да се освободи, Бърнард захвърли за момент сдържаността си и я привлече към себе си. Без да изпуска от поглед слисаните селяни, той заговори бавно, през стиснати зъби:
— Искрено съжалявам, че съм останал жив, защото това очевидно ви е неприятно, мис Уайлдър. Но в момента трябва да свършим много по-важни неща. Например да си спасим кожите.
— Ами ако аз вече не смятам, че си заслужава да се спасите? Какво ще направите? — попита язвително тя. — Ще ме застреляте ли?
В момента искаше точно това. Откакто беше паднала от дъба върху него, не се беше чувствала толкова унизена. Защо тогава не го уби наистина — така щеше да си спести днешните адски мъки. Да се влюби два пъти в един и същи мъж — това беше прекалено!
Преди драконът да е успял да й отговори, Тапър излезе от замъка, търкайки брадичката си.
— По дяволите, приятелю, не биваше да ме нападаш така! Защо просто не ме попита любезно? Много добре знаеш, че нямаше да ти попреча да скочиш от лодката.
Гуендолин огледа спасителя си. Чорапите и панталоните на Бърнард бяха мокри, залепнали за невероятно силните мускули.
— Драконът! — Жените и мъжете в двора се смаяха още повече, когато дребната тъмнокоса красавица полетя като вихър нагоре по стълбата и се хвърли на шията на Тапър.
— Кити! — Тапър се изчерви, но отговори на прегръдката с трогателна страст.
— Това вашата Кити ли е или неговата? — попита тихо Бърнард.
— Вече не съм толкова сигурна — отговори смутено Гуендолин, докато Тапър милваше косата на сестра си.
— Откъде ти хрумна, че той е драконът? Аз си мислех, че е другият. — Баба Хай посочи с пръст Бърнард.
— Не бъди такава глупачка — изграчи старият Тавис и се завлече до стълбата. — Всеки вижда, че този е Маккълог, излязъл от гроба, за да иска разплата.
След тези думи някои от селяните се прекръстиха, други се опитаха да се измъкнат към портата. До този момент Гуендолин не беше разбрала защо селяните са толкова ужасени от появата на някогашния си господар. Ала когато осъзна, че Бърнард беше живо копие на баща си, и тя се разтрепери.
— Глупакът си ти, старче! — Албърт издърпа Тавис обратно в навалицата. — Не помниш ли как на сутринта след нападението на Къмбърленд дойдохме в крепостта. Маккълог беше мъртъв.
Гуендолин хвърли бърз поглед към Бърнард, който слушаше с ледено лице, и потръпна.
— Маккълог не е между живите! — Албърт говореше с такава страст, сякаш искаше да убеди не само селяните, но и себе си. — Нали присъствахме, когато изпусна последния си дъх! Нали чухме последните му думи!
— Гибелта ви ще дойде от драконови криле. — Дълбокият глас на Бърнард омагьосваше. — Огненият му дъх ще ви отнесе в гробищата. Отмъщението ще трае вечно, докато му дадете неопетнена кръв.
Той вдигна равнодушно рамене.
— Баща ми винаги се е смятал повече за учен, отколкото за поет, но намирам, че стихът не е лош. — Погледът му обходи множеството. — Особено като се има предвид, че го е създал, преди да изпусне последния си дъх.
— Не е бащата, а синът! — простена баба Хай и стисна с все сила дървеното кръстче, което висеше на шията й.
— Ама ние намерихме и твоето тяло, момче — пошепна невярващо Албърт. — В ъгъла на голямата зала, силно обгоряло. Самият аз го увих в савана и го сложих на гърба на понито. Как си могъл…?
— Аз също искам да разбера какво се е случило. — Гласът на Гуендолин трепереше от възмущение.
Бърнард я погледна многозначително и направи няколко крачки напред.
— Предполагам, че сте намерили тялото на някого от шпионите на Къмбърленд. Когато сте го открили, аз отдавна не съм бил в замъка. Бях пленен от англичаните.
Последните четири думи описваха съдба, която никой от селяните не можеше да си представи. Гуендолин изобщо отказа да помисли какво беше преживяло невинното момче с блестящи очи в ръцете на враговете.
— Станало е чудо! — Жената на Албърт изкачи стълбата, разблъсквайки всички, които й пречеха. Хвърли се в краката на Бърнард, улови ръката му и пламенно я целуна. — Накрая нашият господар възнагради търпението ни! Водачът на клана се върна при хората си!
Бърнард издърпа ръката си и я изтри в панталона си. Жената на Албърт се поклони и се оттегли. Действията й предизвикаха възбуден шепот и отделни ликуващи викове, но повечето селяни продължаваха да стоят като вкаменени и очевидно не се радваха. С изключение на двете й сестри естествено, както сърдито установи Гуендолин. Глинис я гледаше с открита завист, докато Неса зяпаше Бърнард като апетитно късче месо след дълга картофена диета.
— Той лъже! — Рос застана пред майка си и на лицето му избиха трескави червени петна. — Всеки знае, че англичаните не взеха пленници. Нито при Кулодън, нито тук. Той е лъжец и измамник! — Той се обърна към Гуендолин и в погледа му светна презрение. — А тази уличница участва в заговора му!