— И накрая я изяжда — добави мрачно Рос.
— И какво, ако не му дадем парите? — Албърт погледна умолително към Гуендолин, сякаш тя беше в състояние да укроти дракона.
Гуендолин прочете писмото до края. За миг се изкуши да излъже, но знаеше, че лицето й ще я издаде, и се отказа.
— Пише, че така сами ще се обречем на гибел.
Кити, която не пропускаше удобен случай да разиграе мелодрама, избухна в сълзи. Сестрите й моментално оставиха любовниците си и се втурнаха да я утешават.
Албърт стана от пъна и се изправи пред Гуендолин.
— Тъй като не можем да съберем парите, трябва да предложим на дракона нещо друго. Нещо, което да отвлече вниманието му за известно време.
— Но какво? — попита сърдито Рос. — Никой от нас няма и десет фунта.
Изведнъж старият Тавис подхвана старинен напев:
И най-малките деца знаеха песничката от родителите си. Това беше проклятието на собствения им предводител към клана, произнесено малко преди смъртта му. Гуендолин нямаше причини да се страхува, но въпреки това се разтрепери.
— За какво ни припомняш тази песен, старче? — извика гневно Рос и хвана стареца за ръката. — Всеки знае, че драконът не е никой друг, освен самият Маккълог, излязъл от гроба, за да накаже онези, дето са го предали. Ако искаме да се отървем от него, трябва да строшим това проклятие!
Рос пусна Тавис. Баща му огледа множеството със студени, пресметливи очи.
— Неопетнена кръв — промърмори като на себе си той. — Сигурно нещо като жертва. — Погледът му се плъзна по бледите лица на околните и племенницата му Марсали страхливо притисна до гърдите си новороденото си бебе.
— За бога! — извика Гуендолин и отчаяно си пожела да притежаваше таланта на Айзи да ругае. — Нима този звяр ви е докарал дотам, че да мислите за човешка жертва?
Рос, който беше сгоден за едно четиринадесетгодишно момиче и наскоро бе станал баща, щракна с пръсти и лицето му засия.
— Неопетнена кръв. Това значи девица!
Повечето момичета от Балиблис се омъжваха, щом навършеха дванайсет години. Рос огледа съсредоточено младите жени. Подмина Глинис и Неса и спря очи върху Кити.
— О, не, дори да не си помислил за нея. — Гуендолин издърпа сестра си зад гърба си. — Няма да ти позволя да жертваш малката ми сестра за един жалък лъжец.
Кити се освободи от ръцете на сестра си.
— Няма нищо, Гуени. Не могат да ме хвърлят за храна на дракона, защото вече не съм… Искам да кажа… ние с Нийл… — Тя сведе глава. — Ами, Нийл каза, че в това нямало нищо лошо…
Гуендолин кимна примирено. Луничавото момче, което стоеше до Кити, се изчерви като рак и се скри в сянката.
— О, миличката ми… — Девойката приглади немирните къдрици на сестра си. — Не съм ли те учила, че заслужаваш нещо по-добро?
— Моля те, не ми се сърди — проплака Кити и притисна ръката й към бузата си. — Не исках да свърша като…
Теб.
Кити онемя, но Гуендолин чу думата съвсем ясно. Очите й се напълниха със сълзи и тя меко, но решително издърпа ръката си.
Смачка посланието на дракона в юмрука си и си пожела да не беше напускала топлото си легло. Дори безумието на баща й беше по-добро състояние от лудостта, обхванала селяните.
Тя се обърна към Рос и хвърли в краката му смачкания пергамент. Тъпата му усмивка днес й беше по-омразна, отколкото в детските дни.
— Каква трудна задача — да намериш девица в Балиблис! Пожелавам ти късмет! По-скоро ще откриеш еднорог. Или дракон.
Тя му обърна гръб и изведнъж забеляза, че наоколо цареше гробна тишина. Чуваха се само хълцанията на Кити. Даже вятърът беше затаил дъх.
Пред Гуендолин се образува редица от мъже с ледени, пресметливи лица. Лицата, които познаваше от детството си, изведнъж станаха чужди и непроницаеми.
— О, не! — Тя се отдръпна инстинктивно назад. — Да не мислите, че ще ме…
Рос я измери от глава до пети. В сравнение с крехката грация на сестрите й извивките на Гуендолин бяха направо пищни.
— Според мен драконът ще има с какво да се забавлява известно време — промърмори той.
— Прав си — подкрепи го един от мъжете в първата редица. — Ако му предложим тази вкусна хапка, със сигурност ще ни забрави за дълго.
Хълцанията на Кити станаха сърцераздирателни. Глинис и Неса разблъскаха множеството, за да подкрепят сестра си, докато селяните наобиколиха Гуендолин като изгладнели вълци.
— В никакъв случай! — изкрещя тя и направи опит да се измъкне. — Аз не съм подходяща за жертва на дракона, защото… защото… — Тя затърси отчаяно причина, която я правеше негодна за храна на несъществуващото чудовище. Погледът й падна върху Кити и тя изтърси първото, което й дойде на ум: — Защото не съм девица!