Не можех да не съобразя колко е прав, а ужасното отчаяние по лицето на Мина се поразсея. В подобен замисъл имаше надежда. Ван Хелзинг продължи:
— Когато веднъж сме в къщата, можем да открием още следи. Във всеки случай някой от нас може да остане там, докато другите открият останалите места, където бидат още от сандъците с пръст — в Бърмъндзи и Майл Енд.
Лорд Годълминг се изправи.
— Тук мога да съм от полза — каза той. — Ще телеграфирам на моите хора да поставят коне и екипажи, където ще са най-необходими.
— Гледай сега, драги — каза Морис, — идеята всичко да е готово, в случай че трябва да продължим на кон, е превъзходна, но не мислиш ли, че един от шикозните ти екипажи с хералдическите си украшения в някоя уединена уличка на Уолуърт или Майл Енд би привлякъл прекалено много внимание като за нашите намерения? Струва ми се, че е желателно да си хванем файтон, когато се отправяме на север или юг, и дори да ги оставим някъде близо до квартала, в който отиваме.
— Приятелят Куинси е прав! — каза професорът. — Умът му е, както казвате, обширен като хоризонта. Трудно нещо е това, което отиваме да свършим, и не искаме никакви хора да ни наблюдават, ако е възможно.
Мина взе дейно участие във всичко и се зарадвах да видя, че неотложната работа ѝ помага да забрави ужасните преживявания от нощта. Тя беше много, много бледа — почти мъртвешки и толкова слаба, че устните ѝ се бяха отдръпнали и разкриваха зъбите, които сякаш изглеждаха някак издадени. Не споменах последното, за да не я уязвя излишно, но сърцето ми се смрази при мисълта, за онова което се е случило с бедната Луси, когато графът е изпил кръвта ѝ. Все още нямаше признаци, че зъбите са станали по-остри, но все още не беше изминало много и имаше време за опасения.
Щом стигнахме до обсъждането за поредността на действията и как да разпределим силите си, се появиха нови поводи за колебания. Най-накрая се съгласихме, че преди да потеглим за „Пикадили“, трябва да унищожим леговището на графа, което е наблизо. В случай че той ни разкриеше толкова скоро, по този начин щяхме пак да бъдем с крачка пред него, а присъствието му в напълно материален облик, и то когато е най-слаб, можеше да ни даде нова насока.
Що се отнася до разпределението на силите, професорът предложи, че след посещението в Карфакс трябва всички да влезем в къщата на „Пикадили“, където аз и двамата доктори ще останем, докато лорд Годълминг и Куинси открият леговищата в Уолуърт и Майл Енд и ги унищожат. Беше възможно, ако не и сигурно, както настоя професорът, че през деня графът ще се появи на „Пикадили“ и че ако това се случи, бихме могли да се справим с него още там и тогава. Във всеки случай ще можем да го последваме в пълен състав. Упорито възразих на замисъла да ги придружа, като казах, че настоявам да остана, за да пазя Мина. Мислех, че съм напълно категоричен по въпроса, но Мина не искаше и да чуе за несъгласието ми. Тя каза, че може да се появи някакъв правен проблем, по който да бъда полезен, че из документите на графа може да има някоя следа, която бих могъл да открия заради преживяванията ми в Трансилвания и че така или иначе са ни необходими всички възможни сили, за да се справим със свръхестествените способности на Дракула. Трябваше да отстъпя, защото решението на Мина не търпеше възражение. Тя заяви, че нейната последна надежда е всички да работим заедно.
— Колкото до мен — каза тя, — не се страхувам. Нещата не могат да станат по-лоши, отколкото са, а каквото и да се случи, в него ще има частица надежда или утеха. Върви, съпруже мой! Бог може, ако пожелае, да ме запази толкова добре сама, колкото и с някой друг.