Никой не знаеше къде е отишъл „или е толкоз пършив да му пука“, както те се изразиха, понеже имали за какво друго да мислят — е, отново за проклетия, понеже скоро стана ясно за всички, че „Царица Катерина“ няма да отплава, както се е очаквало. Рядка мъгла започнала да пълзи нагоре по реката. Тя се сгъстявала все повече и повече, докато скоро плътно обгърнала кораба и всичко около него. Капитанът изругал многоезично — много многоезично, с проклятия и пършивост, но нямало какво да стори. Водата се надигала все повече и повече и се уплашил, че ще изпусне прилива. Той не бил особено любезен, когато тъкмо при пълния прилив слабият мъж се качил по подвижното мостче и помолил да види къде е бил прибран сандъкът му. Тогава капитанът отвърнал, че иска той и сандъкът му — стар, а също съвсем проклет и пършив — да вървят по дяволите. Но слабият човек не бидел обиден, слязъл долу с помощника, видял къде бил оставен, качил се горе и постоял за малко на замъглената палуба. Трябва да си е тръгнал сам, понеже никой не го забелязва. Всъщност те не мислели за него, защото скоро мъглата започнала да се разсейва и всичко отново било ясно. Моите приятели, жадни и цапнати в устата с пършивост и проклятия, се засмяха, щом разказваха как псувните на капитана надминали дори обичайната си многоезичност и били по-цветущи отвсякога, когато, питайки други моряци, които в това време били в движение нагоре-надолу по реката, разбрал, че малцина от тях изобщо са видели някаква мъгла освен тази, която лежала около пристана. Корабът обаче потеглил с отдръпващия се прилив и без съмнение до сутринта бил надолу до устието на реката. До момента, в който те ни казаха това, вече е бил навътре в морето.
И така, моя скъпа мадам Мина, излиза, че трябва да чакаме за известно време, защото неприятелят ни е по морето на път за делтата на Дунав с мъглата на неговите услуги. Да направляваш кораб отнема време, той не върви никога толкова бързо, а когато ние потеглим, ще бъде по суша по-бързо и го срещаме там. Най-голямата ни надежда е да го настигнем, когато е в сандъка между изгрев и залез, защото тогава не може да се бори, а ние ще направим с него това, което трябва. Има дни за нас, в които можем да подготвим плана си. Знаем точно къде отива, понеже се срещнахме със собственика на кораба, който ни показа товарителниците и всички възможни документи. Сандъкът, който търсим, трябва да бъде свален във Варна и предаден на посредник, някакъв Ристикс, който ще представи там пълномощното си и така ще завърши работата на нашия приятел търговец. Когато той пита дали биде нещо нередно, понеже ако е така, може да телеграфира и направи разследване във Варна, ние казваме „не“, понеже каквото трябва да се направи, не е за полицията или митниците. Това трябва да се свърши само от нас и както ние решим.
Когато д-р Ван Хелзинг приключи, го попитах дали е сигурен, че графът е останал на борда.
— Имаме най-сигурното доказателство — отвърна той, — вие сама свидетелствахте за това, когато тази сутрин бяхте в хипнотичен транс.
Попитах го отново дали е наистина необходимо да преследват графа, понеже, ех, боях се Джонатан да ме остави, а знаех, че той със сигурност щеше да тръгне, ако другите го направят. Той заговори спокойно, но постепенно се разпали. После обаче яростта и гневът му нараснаха, докато накрая нямаше как да не забележим откъде извира поне отчасти онова лично чувство за надмощие, което досега го правеше господар сред останалите:
— Да, необходимо е — необходимо — необходимо! На първо място за ваше добро, а после заради човечеството! Това чудовище вече причини много зло предвид малкия обсег на действие, в който се намира, и за краткото време, когато все още просто се луташе в толкова тесни ограничения, в мрак и невежество. Всичко това съм казал на тези другите, вие, скъпа моя мадам Мина, ще го научите от фонографа на приятеля Джон или от този на вашия съпруг. Разказал съм им как решението да изостави своята пуста земя — пуста на хора — и да дойде в нова страна, където животът на човек се плоди, докато те са като изправени класове пшеница, му е отнело столетия. Имаше ли друг от немъртвите, подобен нему, да направи опит за онова, което и той, вероятно не всички векове на света, които са били или които ще бъдат, биха му помогнали. С този един всички окултни, тъмни и могъщи сили на природата трябва да са работили заедно по някакъв забележителен начин. Мястото, където е бил жив, немъртъв през всички тези векове, е пълно със странности от света на геологията и химията. Там има дълбоки пещери и цепнатини, за които не е известно докъде водят. Имало е вулкани, някои от тях все още изхвърлят вода с необичайни свойства и газове, които убиват или пък създават живот. Без съмнение има нещо магнетично или електрическо в някои от тези сборове на окултни сили, които въздействат на физическото съществуване по особен начин, а в него самия имаше от първия му живот някои силни качества. В едно тежко и войнствено време той е бил известен със своето желязно самообладание, остър ум и смело сърце повече от всеки друг мъж. В него някои жизнени устои по странен начин са достигнали своя апогей и докато тялото му все още е силно, расте и се развива, така се разраства и неговият ум. Всичко това без онази дяволска подкрепа, която несъмнено получава, понеже тя трябва да се уповава на силите, които произлизат от и са знакови за доброто. И така, това е той за нас. Той ви зарази — ах, простете ми, скъпа моя, че трябва да кажа това, но за вашето добро говоря. Заразява ви така, че дори ако не го направи повече, вие ще трябва само да живеете — да живеете постарому, по своя досегашен начин и тъй след време смъртта, която за човеците е обща участ и Божия воля, ще ви направи като него. Това не бива да се случи! Заедно се заклехме, че не бива. Затова сме ние слуги на Божият промисъл: светът и людете, за които Неговият Син загина, няма да бъдат оставени на чудовища, чиито съществуване Го позори. Той вече ни позволи да избавим една душа и излизаме като старите рицари на Кръста да спасим още. Като тях ще пътуваме към изгрева и като тях, ако погинем, погиваме за добра кауза.