Той замлъкна и аз му казах:
— Но няма ли графът да приеме поражението си разумно? След като бе прокуден от Англия, няма ли да я избягва както тигърът прави със селото, от което е бил преследван?
— Аха! — отвърна той. — Сравнението ви с тигъра добро за мен и ще се възползвам от него. Вашият людоед, както наричат в Индия тигъра, който веднъж е вкусил кръв на човек, вече не се вълнува от друга плячка, а вместо това дебне непрестанно, докато не го улови. Това, което ловим от нашето село, е също тигър людоед и той никога не престава да дебне. Не, в себе си той не е някой, който ще се оттегли и остане настрана. През своя живот, живия си живот, той преминава границата с Турция и нападна враговете си на собствената им земя, той биде отблъснат, но остана ли отблъснат? Не! Той се върна отново и отново, и отново. Погледнете упорството и търпението му. С детския ум, който беше на негово разположение, му трябваше много, докато роди намерението си да дойде в един огромен град. Какво прави той? Намира онова място от целия свят с най-добри перспективи за него. След това преднамерено обмисля, за да се подготви. Търпеливо проучва силата и какви са способностите му. Учи нови езици. Усвоява нови социални навици, новата среда за стария си начин на живот, политиката, правото, финансите, науката, привичките на една нова страна и нови хора, които са дошли след него. Беглият му поглед само обостря жаждата и разпалва желанието му. Не, помага му да съзрее, колкото до ума му, понеже всичко му доказва колко прав е бил в началото на своите догадки. Той е направил това сам, напълно сам от една порутена гробница в забравена земя! Какво още не би могъл да стори, когато по-висшият свят на мисълта е отворен за него? Той, който може да се присмива на смъртта, както вече знаем, който благоденства сред болести, морящи цели народи. Ах, ако един такъв идваше от Бога, а не от Дявола, що за сила на доброто можеше да бъде в този наш стар свят! Но ние сме се врекли да освободим земята. Делата ни трябва да са безмълвни, усилията ни — тайни, защото в тази просветена епоха, в която хората не вярват дори на онова, което видят, съмнението на разумните човеци е неговото най-могъщо предимство. То би било негова сила, броня и оръжия, с което да унищожи нас — неприятелите му, които сме готови да рискуваме душите си дори заради безопасността на един скъп за нас човек — заради добруването на човечеството, за слава и чест на Бога.
След основно обсъждане се съгласихме, че за тази вечер нищо конкретно няма да бъде решено, че всички трябва да почиваме на фактите и опитаме да стигнем до задоволителни изводи. Утре на закуска ще се срещнем отново и след като споделим помежду си това, което сме измислили, ще стигнем до някакъв определен план за действие.
Тази нощ съм изпълнена с невероятен мир и покой. Сякаш нечие обсебващо присъствие е било отстранено от мен. Може би…
Това предположение остана недовършено, такова не би могло и да се направи, защото улових с поглед в огледалото червения белег на челото ми и разбрах, че все още съм нечиста.
5 октомври. Станахме рано и смятам, че сънят помогна много на всички ни. Когато се срещнахме на сутрешна закуска, цареше по-силно всеобщо оживление, отколкото който и да е от нас е очаквал да изпита отново.