— Няма да чакам за възможност — каза Морис. — Като видя сандъка, ще го отворя и ще унищожа чудовището, макар да има и хиляда души, които гледат, и дори ако ще ме очистят за това в следващия миг!
Несъзнателно сграбчих ръката му и я усетих твърда като стомана. Мисля, че разбра погледа ми, надявам се да е така.
— Добро момче — каза д-р Ван Хелзинг. — Смело момче. Куинси е истински мъж. Бог да го благослови за това. Дете мое, повярвайте ми, никой от нас няма да отстъпи или спре пред опасността. Аз само казвам какво можем да направим… какво трябва да направим. Но наистина, наистина няма как да знаем какво ще направим. Има толкова много неща, които могат да се случат, а техните пътища и изходи са толкова различни, че до самия миг не можем да знаем. Ще бъдем въоръжени по всякакъв начин и щом решителният момент настъпи, няма да ни липсва смелост. Сега нека днес внесем ред във всичките си дела. Нека всичко, засягащо други, които са ни скъпи и разчитат на нас, биде завършено, понеже никой не може да каже кога, как и какъв ще бъде краят. Колкото до мен, моите собствени работи са готови и тъй като нямам друго за вършене, ще направя приготовления за пътя. Ще взема всички билети и прочее за пътешествието ни.
Нямаше друго за казване и се разделихме. Сега трябва да уредя всичко, което имам на този свят, и ще бъда готов независимо какво ни очаква…
По-късно. Всичко е готово. Завещанието ми е написано, а останалото е уредено. Ако Мина оцелее, ще бъде мой единствен заветник. Ако това не се случи, тогава другите, които бяха толкова добри към нас, ще имат наследствените права.
Вече клони към залез. Безпокойството на Мина ми създава грижи. Сигурен съм, че в ума ѝ има нещо, което ще се разкрие напълно в точния миг на залеза. Тези случаи се превръщат за всички ни в мъчителни моменти, защото всеки изгрев и всеки заник разбулват някаква нова опасност — някаква нова болка, която обаче по Божията воля ще бъде доведена до добър край. Пиша всичко това в дневника, защото моята мила не бива още да го чува, но ако се окаже, че някога отново би могла да го научи, ще бъде на нейно разположение.
Тя ме вика.
Глава XXV
11 октомври, вечерта. Джонатан Харкър ме помоли да отбележа това, защото каза, че не е в състояние за тази задача, а иска да се води точен запис.
Мисля, че никой от нас не беше изненадан, когато ни повикаха да видим г-жа Харкър малко преди залеза. Напоследък разбрахме, че изгревът и заникът за нея са моменти на своеобразна свобода, в които старото ѝ аз може да се изразява, без някаква властна сила да я подчинява, възпира или подбужда към действие. Това настроение или може би състояние започва някъде половин час и дори повече преди самия изгрев или залез и продължава докато слънцето е високо или облаците все още искрят от струящите лъчи над хоризонта. В началото се наблюдава известно пасивно разположение на духа, като че тежестта на някакво бреме отслабва, и скоро след това тя възвръща своята пълна непринуденост. Щом обаче секне този миг на свобода, тя бързо идва на себе си или изпада пак в старото положение, предшествано само от секунда предупредително мълчание.
Когато се срещнахме тази вечер, тя изглеждаше някак смутена и носеше всички белези на вътрешна борба. Аз го отдавам на нейните жестоки първоначални усилия. Само след няколко минути обаче тя си върна пълен самоконтрол. След това, както беше полуизлегната на канапето, тя направи жест на съпруга си да седне до нея и помоли останалите да приближат столовете си. Като взе ръката на мъжа си в своята, тя поде:
— Вероятно за последно всички заедно сме на разположение един на друг! Зная, скъпи, зная, че ще бъдеш винаги с мен до края — това беше за съпруга ѝ, чиято ръка, както забелязахме, се впи в нейната. — Сутринта тръгваме към задачата си и само Господ знае какво очаква всекиго от нас. Вие ще бъдете така добри да ме вземете с вас. Зная, че ще направите всичко, което смелите и честни мъже могат да направят за една клета слаба жена, чиято душа вероятно е изгубена… не, не, не все още, но по всяка вероятност е заложена на карта. Ала трябва да запомните, че не съм като вас. Има отрова в кръвта ми, в душата ми, която може да ме погуби, която ще ме погуби, освен ако получим избавление. Ах, приятели мои, знаете също толкова добре, колкото и аз, че душата ми е на прага на гибелта, и въпреки това съм наясно, че има само един път за мен, който нито вие, нито аз трябва да поемаме!