— Г-жа Харкър, нали? — попита той.
Поклоних се в знак на съгласие.
— Това е била госпожица Мина Мъри?
Отново се съгласих.
— Мина Мъри е тази, която искам да видя, която беше приятелка на милото клето дете Луси Уестънра. Мадам Мина, аз идвам заради покойните.
— Сър — казах аз, — не бихте могли да имате по-добра причина да съм ви задължена от тази, че сте били приятел на Луси Уестънра и сте се грижили за нея.
Подадох му ръка. Той я пое и каза нежно:
— Ех, мадам Мина, знаех си, че една приятелка на това клето невинно момиче ще бъде отзивчива, но все още не се бях уверил сам…
Той завърши словата си с елегантен поклон. Попитах го какъв е поводът, поради който иска да се срещнем.
— Прочетох писмата ви до госпожица Луси — подхвана той веднага. — Простете ми, но трябваше да се заема със събирането на сведения, а нямаше кого да разпитам. Знам, че сте били с нея в Уитби. Понякога тя водеше дневник — не бива изглеждате изненадана, мадам Мина, започнала е, след като сте тръгнали, и е пишела по ваше подражание — и в този дневник тя проследява, както може да се предположи, определени случки, свързани със сомнамбулизъм, за които пише, че вие сте я спасили. По тази причина с голямо недоумение аз идвам при вас и ви моля, като разчитам на добротата ви, да ми разкажете всичко, което можете да си спомните за това.
— Мисля, че мога да ви разкажа всичко, д-р Ван Хелзинг.
— О, значи паметта ви умее да улавя подробности и факти? Това не се отдава на всяка млада дама.
— Не, докторе, но тогава записах всичко. Мога да ви го покажа, ако пожелаете.
— Ах, мадам Мина, ще бъда признателен. Ще ми направите голяма услуга.
Не можах да устоя на изкушението да го поозадача — предполагам, че малко от вкуса на райската ябълка е все още по устните ни, — затова му дадох стенографския дневник. Той го взе с благодарствен поклон и каза:
— Мога ли да го прочета?
— Ако желаете — отвърнах възможно най-сдържано.
Той отвори книгата и на мига изражението му придоби смутен вид. След това се изправи и поклони.
— О, вие толкова умна жена! — каза той. — Отдавна знаех, че г-н Джонатан е мъж, благословен с много, но виж ти, неговата съпруга притежава всички добри качества. Не бихте ли ми оказали тази толкова голяма чест да ми помогнете, като ми го прочетете? Уви, не познавам стенографията.
В този момент малката ми шега приключи и почти се бях засрамила, затова взех печатния препис от кошницата за ръкоделие и му го подадох.
— Простете — казах, — не можах да се стърпя. Вече бях помислила, че ще ме попитате за скъпата Луси, и понеже вероятно не бихте могли да чакате — не заради мен, а защото знам, че времето ви сигурно е ценно — го преписах на машината за вас.
Той го взе и очите му светнаха.
— Толкова сте мила — каза той. — А сега мога ли да го прочета? Може би ще се наложи да ви попитам някои неща, когато привърша.
— Непременно — отвърнах, — прочетете го, а в това време аз ще наредя обяда да бъде приготвен и след това можете да ми задавате въпроси, докато се храним.
Той направи поклон, настани се на един стол с гръб към светлината и се улиса в книжата, а в същото време аз се погрижих за обяда, най-вече за да не го безпокоя. Когато се върнах, го заварих да крачи забързано напред-назад из стаята, а цялото му лице гореше от вълнение. Той се втурна към мен и хвана двете ми ръце.
— О, мадам Мина — възкликна той, — просто нямам думи колко съм ви задължен! Този документ е като слънцето. Той ми отвори очите. Замаян съм и заслепен от толкова много светлина и все пак облаци се вият зад нея всеки път. Но вие не, не бихте могли да разберете. Ех, но съм ви признателен, вие толкова умна жена. Мадам — той каза това много тържествено, — ако някога Абрахам Ван Хелзинг може да направи нещо за вас или вашите близки, надявам се да ме уведомите. За мен ще бъде удоволствие и радост, ако мога да ви служа като приятел. Като приятел, но всичко, което някога съм научил, всичко, което съм в състояние да сторя, ще бъде за вас и тези, които обичате. В живота има мрак, има и светлина, вие сте част от светлината. Ще имате щастлив живот, хубав живот, а вашият съпруг ще бъде благословен с вас.
— Но докторе, ласкаете ме твърде много, а… а не ме познавате.
— Не ви познавам! Аз, който съм на тази възраст и който през целия си живот съм изучавал мъжете и жените. Аз, който съм избрал за моя основна насока човешкия разсъдък, всичко свързано с него и всяко негово следствие! И аз прочетох дневника, който вие така хубаво сте записали за мен и в който от всеки ред лъха истина. Аз, който съм прочел вашето толкова мило писмо до бедната Луси за сватбата и доверието ви, да не ви познавам! О, мадам Мина, честните жени споделят целия си живот, ден по ден, час по час, минута по минута такива неща, които ангелите умеят да четат, а ние мъжете, желаещи да научим, имаме в себе си нещо от ангелския взор. Съпругът ви е благородна душа и вие също сте такава, защото имате вяра, а тя не може да съществува там, където вирее подлостта. А съпругът ви — разкажете ми за него. Напълно здрав ли е? Онази треска изцяло ли е преминала, възстановил ли е силата и жизнеността си?