Ще ме пращат на нагревки в Берлин. Защо не в Египет или Йордания, та да ме нагреят англо-американците с помощта на Израел!
Види се, са усетили, че скоро ще почна да изстивам, за да ме нагряват. Първо ще ме нагряват в Берлин след това ще ме изстудяват в София, после ще ме опяват в Казанлък.
Доста книги прочетох в болницата. Колко много съчинени съчинения излизат напоследък!
Липсват ми левкоцити (бели кръвни телца) и казвам на сестрата:
— Като те сменят, купи ми, моля ти се, от града 1 килограм левкоцити. Ако няма другаде, попитай в „Кореком“.
Какво животинче е човекът: за да се докопа за час живот, е готово на какви ли не мъки и компромиси.
Избраха ме народен представител тогава, когато и себе си не можех да представлявам.
За четвърти път съм в болница през тия две години. Пътя до гробищата в Казанлък го зная, но оттам нататък, като е толкова далече! Ех, тия астронавти, как бавно пипат!
Какво оздравяване очакваш, когато в болницата са те поставили в стая № 13!…
Че ще се мре — ще се мре, но най-смешното е, че преди три месеца си купих нов костюм. Има да се карат наследниците.
Чудомир
22. XII. 1967
Правителствена болница