Каръл най-сетне се облегна на седалката и си позволи да се наслади на радостта от момента.
Минаха през проходите на Пембина и завиха на север по шосе 32. Не след дълго видяха зелено сияние в небето.
Полицията отбиваше цялото движение. Каръл показа картата си и ги пуснаха да минат. При отбивката за върха пътят беше окъпан от мигащи светлини и яркото сияние на осветлението на телевизионните екипи. Тук, на банкета на двулентовото шосе, бяха отбити коли и бусове. Чанг намали и спря до микробуса на NBC.
Група представители на медиите се бе събрала пред бариерата. В центъра на всеобщото внимание се намираше стар, очукан „Форд“. Тя веднага позна Уокър. Беше слязъл от колата и разговаряше със заместник-началника на полицията. Другите полицаи, без особен успех, се опитваха да държат журналистите на разстояние.
— Подготви включване, Чанг — нареди Дженсън и натисна бутона за скоростно набиране номера на студиото на мобифона си.
— Каръл? — позна я продуцентът. — Точно се канех да ти се обадя.
— Пристигнахме.
— Добре. Уокър току-що слезе отгоре. CNN и ABC вече излъчват на живо. Той явно се готви да направи изявление.
Каръл изскочи от колата и тръгна към групата. Чанг я последва от другата страна, нарамил камерата.
— Пуснахме интродукция — съобщи й глас от студиото. — Включваме ви след двайсет секунди.
— Мамка му… — каза Каръл и хвърли бърз поглед към колегата си. — Чанг, готов ли си?
Стигнаха групата журналисти, разбутаха ги и си пробиха път през тях, докато намериха удобен ъгъл за снимане. Уокър изглеждаше някак крехък и стар. Полицаите бяха недоволни от струпването и започваха да губят търпение. Жена със значка на щатски шериф доста оживено разговаряше с началник Даутабъл. Каръл можеше да чете по устни и проследи достатъчна част от разговора, за да разбере, че жената нарежда на началника да направи нещо.
Репортерите вкупом се натиснаха напред и цялата сцена се окъпа от ярка светлина и прескачащи сенки.
Заместник-началникът улови подадения му от Даутабъл сигнал и отстъпи. Няколко ръце протегнаха микрофони в посока на „Форд“-а. Как се чувстват индианците да бъдат изгонени отново? Ще се бият ли сиу? Крият ли сиу нещо? Истина ли е слухът за Посетителя?
— Не — заяви Уокър, — ние не крием нищо. — После се качи на едно по-високо място, откъдето да го виждат всички: — Казвам се Джеймс Уокър. Аз съм председател на Племенния съвет.
— Каква е голямата тайна? — не се сдържа някой.
Уокър погледна в посока на гласа, видимо озадачен.
— Няма тайна. Ние с готовност споделихме чуждия свят с всеки, който пожела да дойде и да го види. Но Ротондата е на наша земя. — Репортерите притихнаха. — Има всички основания да вярваме, че мостът към звездите пресича този хребет. Някои хора се обезпокоиха от откритията, направени тук. Бих казал, че направо се изплашиха от тях. А ние знаем, че когато дойде време на промени, никой не се вкопчва с такава сила в миналото, както онези, които са на власт. Те знаят, че промяната е неизбежна, но — стига да им бъде позволено, — са готови да я раздробят и поднесат на малки късчета. Като зърно за кокошките… Вашето правителство ни каза — продължи той, — че трябва да се махнем. И ако не го направим сами, ще бъдем пометени. Тези, които имат дързостта да останат на собствената си земя, са заплашвани със затвор. Или нещо още по-лошо… Питам ви сега, ако онези хора конфискуват собствеността ни, само защото ги е страх, чия собственост може да се смята в безопасност? И ако те могат да сложат ръка на нашето бъдеще, чие бъдеще е сигурно? — (Гласът на продуцента: „Страхотно, Каръл! Този мъж е голяма работа! Опитай се да получиш ексклузивно интервю от него, като свърши“.) — Не за пръв път ни се налага да защитаваме нашата земя с кръвта си. Но ето какво искам да кажа сега специално на президента на Съединените щати… — Чанг успя да се приближи още малко. — Господин президент, само вие имате властта да спрете това, което става. Хората, които ще умрат тази нощ, са невинни. И те са идеалисти, иначе не биха се изправили едни срещу други. Това са най-добрите хора, с които разполагаме, и те са готови да се жертват за кауза, завещана им от по-възрастни хора. Спрете безумието, докато можете!