— Внимавай — предупреди го тя, — край на копането с лопати, ако ще да ни отнеме година, за да изгребем всичката пръст. Нека не го повреждаме, преди да сме го извадили. — Облече си якето, сложи наново ръкавиците и се измъкна от голямата дупка. — Не знам, но това тук не ми прилича да е покрив на навес. Може и наистина да сме попаднали на нещо интересно. — Пликът бе от самозалепващите се. Ейприл го запечата и го прибра в джоба си. — Макс, имам молба.
— Казвай.
— Върни ме със самолета в „Колсън“.
— Но интересното е тук…
Тя нетърпеливо поклати глава.
— По-нататък сигурно ще е така. Но този следобед интересното ще бъде в лабораторията.
Ейприл така и не разбра как медиите надушиха толкова бързо. Телевизионният екип на „В десет с Бен“ успя да пристигне, преди двамата с Макс да се бяха спуснали от планината. Няколко часа по-късно вече имаше и журналисти от пресата.
— Не — твърдо заяви тя, — нищо не ми е известно за НЛО. — После им каза, че няма представа кой е пуснал този слух, че те не търсят нищо конкретно, че горе на хребета наистина има нещо заровено и че всичко на всичко са намерили някакво дебело зелено стъкло. — Толкова — завърши разказа си тя. — Засега повече не мога да ви кажа.
Но Каръл Дженсън от „В десет с Бен“ настоя за официално изявление.
— Нека го отложим за утре сутринта — помоли Ейприл. — Става ли? Девет часа. Това ще ни даде възможност да се опитаме да разберем на какво сме се натъкнали. Но ви предупреждавам, не очаквайте сензации.
Двамата с Макс излетяха и кацнаха на летище Челис. Без да губи време, Ейприл скочи в колата си и отклони поканата му да вечерят заедно.
— Ще ти се обадя, ако излезе нещо интересно — обеща тя.
Макс се отби в офиса, поръча си по телефона пица и включи телевизора, точно когато повечето програми излъчваха обедните си новини. Не му харесаха. Видя се изправен с глупава физиономия на лицето до Ейприл, докато тя по възможно най-нескопосания начин отбягваше да даде отговор на сипещите се въпроси. А най-лошото от всичко беше, че един от репортерите незнайно как успя да го идентифицира като собственика на „Съндаун Авиейшън“.
Водещият на „Новините по обед“ спомена накратко най-скандалните твърдения, разпространявани от НЛО-маниаците, и дори напомни за едно събиране на хора само преди две седмици в планините на Айдахо, излезли да посрещнат кацането на извънземни.
— Дали разкопките край Форт Мокси ще се окажат поредната масова психоза? — риторично попита той. — Следете с нас по-нататъшния развой на събитията там.
По средата на следобеда видеоматериалите вече бяха стигнали до CNN, където бяха сметнали за уместно да гарнират информацията от хребета Джонсън с интервюта на откровено побъркани хора. Техният екип беше заснел видимо откачен млад човек, който твърдеше, че под възвишенията Пембина имало мощен източник на енергия, който позволявал на хората да се докоснат до истинската си същност. Група фермери от Минесота уверяваха, че са видели нещо със светлинки в него да каца сред горите до Саук Сентър. Следваха разкази за отвличания от извънземни в Пенсилвания и Мисисипи. Друг мъж в Лъвлок, Невада, който се бе забил в крайпътна скала и бе дал положителна проба за алкохол, се кълнеше, че е карал с превишена скорост, защото го е преследвало НЛО.
— Макс, ти си знаменитост — изрече Сейл. Не я бе видял да застава на прага на офиса. Носеше безукорно изгладен блейзър с фирмения знак на „Тор Еър Карго“ — тъмносин със златен кант. Косата й падаше върху раменете и меко се разпиля, когато тя се обърна, за да затвори вратата.
Макс въздъхна.
— Да, едва ли не поех по пътя на славата и богатството.
Сейл седна точно срещу него.
— Надявам се да стане така — изражението на лицето й показваше, че таи нещо. — Днес ходих да хвърля око на онзи „Зиро“, дето съм си наумила да го купя.
— И?
— Не знам… ако там горе наистина има НЛО, тази работа вече ще ти изглежда банална.
— Не се лъжи да се обзалагаш на това — усмихна се той.
— Не се безпокой, Макс — и тя му се усмихна. Макс почувства в тялото му да плъзва топла вълна. — Виж какво, смятам да отскоча до Уинипег. Зает ли си?
Той поклати глава.
— Не, само чакам да ми позвънят. Колко дълго ще останеш там?
— Отивам и се връщам. Имам за доставка карго с телекомуникационни съоръжения. — Сейл го погледна сериозно. — Макс, има ли там нещо наистина?