— Съмнявам се — предпазливо й отговори той. Думите му я разочароваха.
— Жалко. Както и да е… защо не ме придружиш? Ще ми покажеш отгоре къде копаете.
В същия миг Макс се видя в мечтите си да излиза от вашингтонско студио след интервю в предаването на Лари Кинг. Сейл сигурно щеше да го чака отвън, но когато се приближеше към него, той щеше да я отпъди с махване. „Ще говорим после — щеше да й каже той, — сега отивам да взема участие в тазвечерната програма.“
— Макс?
— А… Да, разбира се. Идвам с теб. — Но искаше да чуе какъв е резултатът от анализа на Ейприл. — С кой самолет ще летиш?
— „Бетси“.
— Добре, нека свърша тук и ще дойда при теб.
Обади се на Ейприл, чу записа на телефонния й секретар и й съобщи как да се свърже с него в C-47-ицата. След това остави бележка на Стел (тя явно бе в обедна почивка), облече си якето и излезе на пистата.
Сейл вече се бе качила. Виждаше я в кабината да приключва с предстартовата проверка на системите и възлите. C-47-цата все още беше с оригиналните си надписи. Единственото признание на новите реалности, което можеше да се забележи по корпуса, бе фирменият знак и надписа „Тор Еър Карго“ отзад към опашката.
Макс се изкачи през люка на товарния отсек и го затвори. Отсекът бе натъпкан със сандъци. Той си проби път през тях към кабината. Сейл, която говореше с диспечерите в кулата, вдигна ръка, за да му покаже, че го е видяла. Макс седна в седалката на втория пилот.
Двигателите бавно започнаха да набират мощност.
— За какво са им притрябвали така спешно телефони? — попита той. Подобна поръчка обикновено се изпълняваше с наземен транспорт.
— Някой е оплескал работата. Производството е спряло. Спасението е в мен. По-голямата част от поръчките ми стават възможни, когато нещо някъде се издъни. — Тя широко се усмихна. — Никаква опасност скоро да остана без работа.
Сейл рулира към северната писта за излитане. В сивото небе се рееха няколко облачета. Довечера ще вали сняг, помисли си Макс, който познаваше признаците. Харесваше му обстановката в C-47. Беше як, надежден и изключително стабилен самолет. Ако ще пренасяш карго в сърдито небе, това бе самолетът, който ти трябва.
— Излитаме — информира го тя. Форсира двигателите, C-47 се втурна по пистата и излетя в ранния следобед.
Още преди година Макс бе почувствал, че романсът със Сейл няма да се състои. Освободен от затормозващата го мисъл как да я свали, той изведнъж бе установил, че му е леко и приятно да разговаря с нея. Тя беше внимателен слушател и неведнъж му бе доказвала, че може да разчита на дискретността й.
— Плаши ме единствено това, че тази история се разнесе така светкавично — каза той. — Вече цялата страна е уверена, че ние мислим, че там има НЛО. Това ни прави да изглеждаме кукувци.
— А ти какво мислиш?
— Че ще се окаже нещо друго.
— Тогава защо харчите толкова пари?
— Ами ако все пак… — отговори след кратко замисляне Макс.
Разсмиването й го прекъсна.
— Видя ли? Вие сте кукувци. Както и да е, аз на твое място не бих се вълнувала толкова много. Всичко ще бъде прекрасно, ако се окаже, че там има НЛО. — В кабината захладня и Сейл включи отоплението. — И ако е там, Макс, аз бих искала да излетя с него. — Тя го погледна и сега вече той се засмя и й даде окуражителен знак с вдигнат палец.
Междувременно самолетът се бе издигнал на пет хиляди метра и Сейл пое на север. Животът в кабината на C-47 може да бъде прекрасен, ако слънцето грее и около теб не свистят куршуми.
— Кой ще бъде собственикът? — поинтересува се тя след малко.
— Предполагам, че индианците сиу.
— Сиу?
— Ами находката е на тяхна земя. — Стори му се забавна мисълта, че няколко индианци сиу могат да станат притежатели на звездолет, за какъвто човечеството дори не си бе мечтало. — Чудя се как ли ще реагира Бюрото по индианските въпроси.
— Можеш да заложиш и двата си крака — отговори му тя, — че никой няма да им позволи да го задържат.
Близо до Хоуп прелетяха над Мейпъл Ривър и поеха, следвайки нейното корито, на север. Когато излязоха над долината Плезънт Вали, телефонът иззвъня. Сейл вдигна слушалката, изслуша казаното и я подаде на Макс.
Естествено, беше Ейприл. Звучеше задъхана.