Ласкър въздъхна.
— Наредих на няколко от моите да ги държат настрана. Но тия станаха агресивни, а честно казано, не разполагаме с достатъчно хора, за да овладеем ситуацията. На всичко отгоре, тук никой няма никаква реална власт и това се знае.
Макс се загледа към несекващия поток от прииждащи коли.
— Добре — каза накрая той, — ще повикаме полицията, за да установи някакъв контрол поне над пътя. Да се надяваме, че ще имат разум да ограничат броя на туристите, намиращи се едновременно тук.
— Няма да им хареса.
— Но ще трябва да се съобразят с това. Преди някой да се е убил. И ще се наложи да раздадем някакви значки за идентифициране на нашите хора.
— А какво да правим дотогава? Както виждаш, сега практически сме спрели.
Макс пое дълбоко дъх.
— Изпрати работниците по домовете им по-рано. — Той погледна хорското гъмжило. — Кой е шеф на полицията?
— Емил Даутабъл.
— Познаваш ли го?
— Ами, да. Не че се въртим в едни и същи среди, но се познаваме.
— Обади му се. Обясни му какво става и поискай помощ. Кажи му, че ни пречат на работата и помоли да изпрати хора, които да разчистят терена тук.
— Добре — кимна Том.
— Междувременно — Макс се обърна към Сейл, — предполагам ти ще искаш да разгледаш онова нещо там, дето още няма име.
— Да — увери го тя, — стига да не възразяваш.
Минаха по дървеното мостче над главната траншея. Във вътрешната зона имаше купчинки изкопана пръст. Макс забеляза няколко новоизкопани дупки. Докато заобикаляха, той надзърна в повечето от тях. Накрая й каза да спре.
— Ето тук.
Разкопката беше значително по-широка от онова, което бяха оставили сутринта. Зеленото петно отдолу също бе с по-голям диаметър.
— Прилича на стъкло — възкликна Сейл.
Няколко минути по-късно към тях се присъедини Ласкър.
— Полицаите са на път — уведоми той Макс.
— Добре. Между другото, Том, Ейприл ми каза, че пробата показва още от същия материал. Не знам дали този път наистина не сме попаднали на НЛО.
— Не мисля така — поклати глава Том.
Досега Макс не си бе позволявал да се увлече в надеждите си. Но коментарът на Ласкър и по-точно нещо в тона му, определено го разочарова.
— Защо? — попита той.
Ласкър го погледна с притеснено изражение.
— Елате — махна им да го последват той.
Тръгна назад към основната яма и там се спуснаха по една от дървените стълби. Сейл беше с тях. Долу бе студено и мрачно. По дъното бяха наслагани дъски. Тук поне се работеше — копаеше се едновременно навсякъде. Част от хората събираха пръстта и я товареха в колички, други изтегляха количките с въжета, трети ги откарваха настрани и ги изпразваха.
— Ето — каза Ласкър. Сочеше извита странична подпора, която излизаше от пръстта на около метър и половина над главата му и влизаше обратно в дъното на ямата. — Открихме няколко такива — обясни той. — Горните им краища са свързани с външната стена на обекта. Долните — и той посочи в краката им — са забити в скалата. Каквото и да е това нещо и както и да изглежда, няма никакво съмнение, че неговото предназначение не е да лети.
11.
Цялата система на макроиндустрията се основава на устойчивото и статистически предсказуемо ниво на унищожаване и изхвърляне. С други думи на основните компоненти на понятието „използване“. Всяко значително намаляване на коя да е от горните две компоненти със сигурност ще доведе до незабавни и деструктивни по същността си икономически изменения.
— Бих желала да започна, като сложа край на слуха за летящата чиния — изрече Ейприл право в насочените към нея телевизионни камери. До нея седеше Макс, който би дал много, за да бъде на някое друго място, но правеше всичко по силите си това да не му проличи. На стената зад тях беше опънато знамето на щата. — Не знам кой пусна тази история, но със сигурност не сме ние. Аз специално за пръв път я видях във „Форт Мокси Нюз“ — и тя се усмихна на Джим Стюйвезант, който стоеше със самодоволно изражение на лицето недалеч от нея.
Намираха се в сградата на кметството, Форт Мокси. Макс бе шокиран както от броя на явилите се журналисти, така и от известните лица сред тях. Тук бяха представители на CNN и ABC, информационните агенции, няколко големи вестника на Средния запад, имаше дори кореспондент на „Джапан таймс“. Самият Майк Тауър, знаменитият стършел на „Чикаго Трибюн“, седеше в центъра на първия ред. В течение на следващите няколко часа малкото прерийно градче щеше да се превърне в място с национално значение.