Още предната нощ Макс и Ейприл бяха взели решение да не крият нищо друго, освен собствените си предположения. След като така или иначе щяха да ги показват по CNN, нека поне го направеха с гръм и трясък. Ейприл бе репетирала неколкократно встъплението си, а Макс се бе постарал да й зададе всички мислими въпроси, които му хрумнаха. Но на живо се бе оказало съвсем различно. Ейприл в никакъв случай не бе шлифован оратор, а малко бяха нещата в живота, които можеха да изплашат Макс по-силно от това да се обърне публично към събрала се тълпа, каквато и да беше тя.
Ейприл извади сноп листове от куфарчето си.
— Както и да е, имаме новини. Това тук са резултатите от лабораторния анализ на мостра от платната, намерени с яхтата на Ласкър, и на проба от външната обвивка на обекта от хребета. Елементът, от който са изработени тези два обекта, е с пореден атомен номер сто шейсет и едно. — Приближиха се фоторепортери и засвяткаха светкавици. — Този елемент се намира далеч напред в периодичната таблица. Толкова далеч, че изглежда по-безопасно да се каже, че е извън таблицата.
Вдигнаха се няколко ръце.
— Какво точно означава това? — попита първа висока млада жена в средата на салона.
— Означава, че не е елемент, който сме виждали досега. Всъщност, може би съвсем до неотдавна, аз самата бих ви казала, че такъв елемент би бил вътрешно нестабилен и не би могъл да съществува.
Още ръце.
— Кой е в състояние да изработи подобен материал?
— Според мен никой.
Журналистите започнаха да изваждат мобифоните си. Тълпата се люшна напред, в лицето на Ейприл се стрелнаха микрофони, във въздуха се разнесоха въпроси. Малцина бяха онези, които още слушаха. Ейприл помоли всички да задържат въпросите си и да й дадат възможност да завърши официалното си изявление. След това очерта хронологията на събитията, като започна с откриването на яхтата. Представи Макс и Том Ласкър, отдавайки им пълната заслуга (или може би отговорността) за находката на хребета. Описа подробно резултатите от анализа върху пробите от яхтата и обекта в разкопката.
— На излизане ще ви бъдат предоставени копия — обеща тя и призна неспособността си да стигне до удовлетворително обяснение. — Но — допълни веднага, — ние знаем със сигурност, че обектът на хребета е постройка, а не някакво транспортно средство. Така че по отношение на него поне въображението ни не е поставено на изпитание — и тя пленително се усмихна. — Изглежда съвсем като… като стар обръщател на локомотиви. С кръгла форма на ротонда.
Във въздуха отново се стрелнаха ръце.
„Уинипег Фрий Прес“:
— Доктор Кенън, да ви разбираме ли, че това нещо не може да е продукт на човешка технология?
CNN:
— Успяхте ли да установите възрастта на обекта?
„Гранд Форкс Хералд“:
— Има слух, че се планират още разкопки. Възнамерявате ли, да копаете и другаде?
Тя вдигна безпомощно ръце.
— Моля ви, един по един. — Погледна към репортера от „Фрий Прес“: — Доколкото ми е известно, никой не може да го произведе.
— Дори правителството?
— Не, не мисля. Но ще трябва да ги попитате вие. — След това се обърна към представителя на CNN: — Този елемент не се разпада. При това положение методите за датиране, които са ни известни, не могат да се използват. За щастие изглежда на строителите на ротондата се е наложило да копаят в скалата, за да освободят нужното им място за своето съоръжение. Може би ще бъдем в състояние да установим кога е станало това. Все още не сме направили нищо по този въпрос.
Една жена отляво на нея размахваше бележника си:
— Имате ли снимки?
Ейприл направи знак на Джини Ласкър, която стоеше права пред окачена карта. Тя отметна назад първия лист и под него се разкри скица на ротондата.
— Доколкото ни е известно — уточни Ейприл, — цялата външна повърхност е облицована от един и същи материал. Впрочем той на усещане е като стъкло.
— Стъкло? — попитаха от ABC.
— Да, точно това казах, на пипане е досущ като стъкло.