Още ръце:
— Какво има вътре?
— Сигурни ли сте, че не сте направили някаква грешка?
— Сега, след като вече разполагаме с този материал, ще можем ли сами да го изработваме?
И така нататък, и така нататък. Ейприл полагаше изключителни старания да отговори на всички въпроси максимално задоволително. Беше се погрижила анализът да бъде дублиран от друга лаборатория и обяви, че заключенията са идентични на нейните. Съобщи, че няма никаква представа дали някой ще се наеме да изработи материала.
— Но ако можехме да го правим — завърши тя, — щяхме да изработваме платна, които със сигурност щяха да имат дълъг живот.
— Колко дълъг? — пожела да уточни „Фарго Форум“.
— Ами… много — усмихна се тя.
Проблемите с мерките за сигурност един по един се решаваха — като първа стъпка на работниците бяха раздадени значки за идентификация, а като втора полицията прекрати опитите на туристите да се шляят из работната площадка.
Пресконференцията, ако не друго, поне помогна на Макс, така да се каже, да осъзнае природата на звяра, който се опитваше да оседлае. Той даде няколко интервюта, но внимаваше да не престъпи границите, които се бяха договорили да спазват. Какво става тук? Кой е построил ротондата? Макс отказваше да бъде въвличан в подобна дискусия. Ние не знаем кой знае колко повече от вас. Напълно ме удовлетворява, заяви той веднъж, ако с предположенията се захванат медиите.
Журналистите на разкопките станаха повече от работещите. Правеха снимки, задаваха въпроси и търпеливо чакаха реда си на опашките, за да хвърлят лично поглед на полупрозрачната зелена повърхност, която вече бе разкрита на няколко места.
Малко преди обед Том Ласкър засече Макс в командния център. Слушалките на телефоните подскачаха на вилките от звънене, но те бяха повикали няколко от работниците да им помогнат да насмогнат.
— Историята проби по телевизионните мрежи, Макс — съобщи той. — Излъчват бюлетин след бюлетин. А, между другото, обади се Чарли Линдкуист. Каза, че много ни обичал.
— Кой е Чарли Линдкуист?
— Президентът на градския съвет във Форт Мокси. Знаеш ли какво ми каза?
— Не, какво ти каза?
— Каза ми, че това тук било по-хубаво и от Неси. — Том Ласкър не скриваше широката си усмивка, която сигурно можеше да се види и от самолет. — И най-удивително в това е, че е истина, Макс. Казвам ти, подобен бум тук не е имало от сухия режим насам. Кавалиър, Валхала, всички тези градчета ги чака просперитет.
Отвън някой заговори на висок глас. Макс погледна през прозореца и видя Ейприл да разменя къси шеговити подмятания с орда журналисти.
— Мисля, че те я обожават — отбеляза той.
— Да, и аз мисля така. Нали точно на нея трябва да се благодарят за страхотната сензация, която им поднесе на тепсия.
Вратата се отвори и Ейприл влезе заднешком през нея.
— Дайте ми един час — извика тя на някой отвън, — и с радост ще седна да си поговорим. — Влезе и озовала се в безопасност, възкликна: — Върнах се в детските си години. Някои от тези хора настояват да превърнат цялата история в разказ как една онеправдана чернокожа американка полита нагоре от калта. — Тя въздъхна, срина се в първия попаднал й стол и едва сега забеляза Ласкър. — Здрасти, Том. Добре дошъл във фермата на смешките.
— Ха… ти да не мислиш, че у дома е по-различно — отвърна й той. — Огромни тълпи, несравними с плахия интерес отпреди няколко дни, и армия репортери. Когато излязох тази сутрин, интервюираха децата, моля ти се.
Ейприл сви рамене:
— Ами, кой знае дали отсега нататък животът ни няма да бъде все такъв.
— На мен ми понася — заяви Макс, без да скрива удовлетворението си.
— Ей, аз съм гладна — извика тя. — Да има тук някой скрит сандвич?
Макс й подаде сандвич с шунка и кутия „Пепси“ от хладилника. Ейприл разопакова сандвича и стръвно заби зъби в него.
— Доста добре се справяш отвън — похвали я Макс.
— Благодаря — устните й се извиха в усмивка. — Честно казано, бях малко неспокойна.
— Не ти личи — една от онези лъжи, които се очаква да кажеш.
Някой почука на вратата. Ласкър се наведе и погледна кой е. После отвори вратата и на прага се появи слабичък, необикновено висок сивокос мъж.
Посетителят погледна Ейприл, без да скрива враждебността си.
— Доктор Кенън?