— Да. — Тя невъзмутимо отвърна на острия му поглед. — Какво мога да направя за вас?
Човекът видимо беше в състояние на крайно възмущение. Косата му бе започнала да оредява, но бе агресивно скупчена върху темето му. Две воднисти очи надзъртаха иззад двуфокусните лещи на очилата, които заплашително се бяха свлекли ниско върху носа му. Погледът му се плъзна по Ласкър и Макс, сякаш бяха стари мебели.
— Казвам се Айхнър — обяви той. — Оглавявам катедрата по археология в Северозападния университет. — Той изгледа Ейприл от висотата на ръста си, но тонът му подсказваше, че говори и от позиция, която намира за морално по-висока: — Предполагам, вие ръководите тази… — той направи многозначителна пауза — … операция? — Думите му звучаха убийствено снизходително.
Ейприл не бе отместила поглед от него.
— С какво се занимавате, доктор Айхнър? — попита тя.
— Занимавам се с това да опазвам миналото, доктор Кенън. Ще ме извините, че ви го казвам, но този артефакт, този безименен обект, около който вашите хора не спират да копаят, може да бъде с изключителна ценност.
— Знаем това.
Ученият хвърли поглед на Макс, сякаш го предизвикваше да му възрази, ако посмее.
— Тогава би следвало да сте наясно колко е голяма вероятността да нанесете непоправими поражения. Тук никой не контролира нещата. На площадката няма нито един професионалист.
— Искате да кажете професионален археолог.
— Че какво друго бих могъл да искам да кажа?
— Предполагам — опита се да го укроти Макс, — намирате местоположението за интригуващо?
— Честно казано — Айхнър продължаваше да говори на Ейприл, — в момента съм твърде зает, за да искам да поема тези разкопки. Но вие сте длъжни незабавно да поканите тук някой, който ще знае какво прави.
— Уверявам ви, доктор Айхнър — спокойно отговори Ейприл, — че упражняваме необходимата предпазливост.
— Необходимата предпазливост от страна на аматьор е нещо силно обезпокоително. — Той извади тъничко книжле и й го подаде. На корицата пишеше с едър шрифт: Национална археологическа асоциация. — Предлагам ви да позвъните в кой да е университет с добра катедра по археология. Или да се свържете с Комисията за исторически реликви — номерът им е на страница втора. Те с удоволствие ще ви помогнат да намерите някой достатъчно квалифициран. — И понеже тя не посегна да вземе книжката, Айхнър я хвърли на масата. — Не мога да попреча на това, което вършите. Бих искал да имах нужната власт. Ако беше възможно, щях да ви спра още в този миг. Но понеже не мога, апелирам към вашия разум.
Ейприл вдигна брошурата. Прибра я в чантичката си, без да я поглежда.
— Благодаря ви — каза тя.
Той се втренчи в нея, после премести поглед върху чантичката й.
— Бях напълно сериозен. Вие тук имате професионална отговорност. — Айхнър отвори вратата, каза довиждане в пространството и си замина.
Никой не продума в течение на една дълга минута.
— Може би е прав — проговори накрая Ласкър.
— Не — поклати глава Макс. — В никакъв случай. Че какво повече от нас знае катедрата по археология, що се отнася до разкопки като тези?
— Съгласна съм — подкрепи го Ейприл. — Освен това, нали и Шлиман е бил аматьор.
— Чел съм някъде — отговори им Ласкър, — че си е оставил ръцете в Троя.
Всичко, на което Ейприл се бе надявала, беше налице. Тя изживяваше възможно най-вълнуващото научно приключение и щеше да остане безсмъртна. Един ден името й щеше да се споменава редом с това на гигантите на мисълта. И нищо не можеше да й попречи да постигне този резултат. Още не бе съвсем сигурна какво точно е открила, но знаеше, че е с изключителна, фундаментална стойност.
Събитията около тях бяха обект на новините тази вечер и този път информацията бе поднесена без обичайните насмешливи подмятания. „Часът на новините с Джим Лиърър“ предложи на зрителите си дискусия с няколко поканени химици, които изразиха общото мнение, че има някаква грешка.
— Но — намеси се Алън Наримото от университета в Минесота, — ако доктор Кенън се окаже права, става дума за откритие с уникално значение.
— Какво означава това? — поиска да уточни Лиърър.
— Нека за момент се абстрахираме откъде е дошло. Ако бихме могли да копираме технологичния процес и да възпроизведем този елемент… — Наримото поклати глава и се обърна към колежката си от университета „Дюк“, която подхвана мисълта му.