— Ще можем да ти ушием от него дрехи, Джим, които няма да се износят, преди да си се износил ти.
АВС пуснаха видеоматериал, който показваше Ейприл пред ротондата с широка ролка скоч в ръка.
— Обикновена залепваща лента за опаковане — каза тя. Откъсна около трийсет сантиметра от нея, обви с парчето картонена кутия, после го отлепи. Голяма част от картона на кутията остана по лентата. — За разлика от картона, нашият елемент взаимодейства доста слабо с другите елементи — продължи демонстрацията си тя. Откъсна второ парче, сложи го върху откритата и почистена част от обекта, натисна го силно и се изправи. Парчето бавно се отлепи, нави се в себе си и падна на земята. — Отблъсква сняг, вода, мръсотия… всичко. — Камерата фокусира върху зелената повърхност. — Можете да гледате на него като на върховната полирпаста за коли.
Отразяването на събитието бе може би предпазливо, но в никакъв случай не враждебно. Ейприл си помисли, че изглежда добре — образец на сдържаност и осведоменост. Голите факти, мадам.
Над всичко витаеше сянката на поредния атомен номер. Ако не над всичко, то поне зад ъгъла. Този елемент се намира далеч напред в периодичната таблица. Толкова далеч, че изглежда по-безопасно да се каже, че е извън таблицата. Научният коментатор на „Тайм“ определено бе онемял. Ах, какъв славен ден бе онзи! А за повечето изследователи в страната новината щеше да бъде като гръм от ясно небе. Тя още не беше публикувала статията си. Но какво от това, по-важното бе, че разполагаше с доказателство. Прекрасно усещане!
В „Нортстар“ нямаше бар. Ейприл бе твърде възбудена, за да заспи и понеже не й се ядеше, готвеше се да позвъни на Макс и да му предложи да излязат някъде и да се повеселят (макар че сигурно бяха пийнали предостатъчно на шумното празненство в Ласкърови), когато телефонът иззвъня.
Обаждаше се Бърт Кода, заместник-директорът на „Колсън“. Кода работеше за фирмата може би от Втората световна война насам. Беше изморен, сърдит и объркан човек, който отдавна използваше „Колсън“ като заместител на жена, семейство, Бог и родина.
Първите му думи я изненадаха:
— Ейприл — осведоми се той, — ти да не си си загубила ума?
Това привлече вниманието й.
— Какво искаш да кажеш?
— Видях, че днес си говорила по телевизията.
— И?
— Не спомена лабораторията. Нито веднъж.
— Бърт, но това няма нищо общо с лабораторията.
— Какви ги разправяш? Последния път, когато те видях, нали все още работеше при нас? Кога успя да напуснеш? Да не би да си си събрала нещата, без да те видя?
— Виж какво, опитвах се да държа лабораторията настрани от тази история.
— Защо? Защо, за Бога, си решила да постъпиш така?
— Защото тук става дума за НЛО, Бърт. За малки зелени човечета. Би ли ти се искало да имаш нещо общо с тях? Аз пък бях останала с впечатлението, че „Колсън“ е сериозна научна фирма.
— Моля те престани да изместваш темата.
— Изобщо не измествам темата.
— Разбира се, че го правиш. Защото ние говорим за известност и реклама. Тонове реклама. Напълно безплатна при това. И честно казано, днес не чух много приказки за НЛО-та.
— Ще чуеш.
— Не ме интересува — гласът му заплашително изръмжа: — Ейприл, показват те на всеки канал. Предполагам, че утре ще лъснеш и във всички вестници. Ти, Ейприл. Не „Колсън“, а Ейприл. — Той дълбоко пое въздух. — Чуваш ли ме какво ти казвам?
— Но това е отрицателна реклама.
— Няма такова нещо като отрицателна реклама. Когато те подхванат утре отново, защото няма съмнение, че ще го направят, моля те бъди така добра да споменеш своя работодател, който ти е плащал грешни пари години наред. Как мислиш, ще можеш ли да се насилиш да го сториш?
Секундите летяха. Страшно й се искаше да отреже кучия син. Но истината бе, че този човек й вдъхваше уважение.
— Добре — каза накрая тя, — щом го искаш.
— О, да. Искам точно това — представяше си го как се обляга в креслото си с измъчено изражение на лицето, лице на човек, принуден да се сблъсква с човешката глупост. — Да, страшно много бих искал именно това. Между другото, би могла по някакъв начин да споменеш, че сме особено добри в изследванията в областта на екологията. А, и още нещо… Ще ми бъде много интересно да те чуя да споделиш най-сетне с някой от онези репортери къде точно си се намирала и в чие работно време си работила, когато ти е бил възложен онзи анализ.