12.
Малък проблясък на време между две вечности, без втори шанс!
В деня след пресконференцията температурите паднаха почти до нулата. Почвата се вкамени, хората слязоха от работната площадка с премръзвания, а Мак Ебърли — фермер на средна възраст, довлякъл на хребета едва ли не половината си семейство — се оплака от болки в гърдите. През уикенда времето се влоши допълнително и Ейприл неохотно вдигна ръце и прекрати работата за сезона. Плати на всички щедра премия и обяви, че ще поднови проекта при първа възможност — най-вероятно напролет.
На другия ден се стовари и снежна буря. Ефективната температура — отчитаща субективното влияние на свирепия вятър — падна под минус осемнайсет. Историята бързо слезе от страниците на вестниците, изместена от надпреварата за суперкупата по американски футбол, от разразилия се грандиозен банков скандал със слухове за наркотици и перверзен секс, най-сетне от съдебния процес срещу известна личност, извършила убийство.
Ейприл публикува резултатите от анализа си и в съответствие с традицията новият елемент бе наречен кеноний — на нейно име. Националната асоциация за напредъка на цветнокожите й връчи своя медал „Спрингарм“, а Националната академия на науките даде банкет в нейна чест. Оказаното й внимание естествено я докара в състояние на екстаз. Въпреки това наложеното от обстоятелствата спиране й тежеше на сърцето.
Макс се върна във Фарго, поднови работата си и се захвана да реализира облагите от новата си слава. Хора, интересуващи се от купуване, продаване или ремонтиране на антични самолети, се обръщаха към „Съндаун Авиейшън“ като предпочитана фирма. Нещо повече, съвсем неочаквано за себе си Макс установи, че е много търсен като лектор. Вярно, че никога не се бе чувствал комфортно при изказвания пред събирания на хора, но тарифите, които му предлагаха, клоняха към хиляда долара за половин час. Така че взе няколко урока по ораторско майсторство и постепенно разбра, че с натрупване на опит е в състояние да се отпусне, да събуди интерес към дискутираната тема и дори да предизвика разсмиване на тълпата. Започна да се появява на срещи на Ротарианския клуб, на бизнес обяди, презентации на университетски награди и събирания на различни не много известни организации като например Рицарите на Колумб. А когато разбра, че Ейприл взема средно по шест хиляди за приемане на покана, той също повиши цената си и с изненада установи, че повечето групи нямаха нищо против.
Един от уикендите прекара с баща си. Полковникът беше на седмото небе от щастие. За пръв път, откакто Макс се помнеше, баща му изглеждаше горд с него и дори изгаряше от нетърпение да го представи на своите приятели.
Междувременно Ейприл малко по малко се превръщаше в желан гост на тържествени вечери. По някое време през този период Макс почувства в себе си нарастващо влечение към нея и трябваше да положи големи усилия, за да запази връзката им на чисто професионална основа. Каза си, че хребетът Джонсън е потенциално изключително важен проект, за да бъде рискуван успеха му с усложнения, които биха могли да произтекат от романтично увлечение по жена, която обстоятелствата бяха направили негов партньор в същия този проект. Всичко се усложняваше допълнително от различните им раси, от неговата неохота да се забърква и най-вече от страха му, че тя може да се дистанцира. А нали и Ейприл нищо не бе направила, за да го окуражи в тази посока. И все пак, когато тя го запозна с лейтенанта от полицията, с когото излизаше, и сподели тайно с него, че той й харесвал, Макс бе съкрушен.
От време на време двамата се качваха в „Светкавицата“ и излитаха над възвишенията. Бръснещият сняг бе запълнил по-голямата част от изкопаната дупка и сега само върховете на купчинките земя напомняха за трескавата дейност, която се бе разгърнала тук. Унилата гледка ги караше да се питат наистина ли и те са били някога долу. При един от тези полети — беше мразовит ден в края на януари — тя го помоли да кацнат.
— Не може — отказа той.
— Но защо? Сейл нали успя да кацне?
— Не знам колко е дълбока снежната покривка. При Сейл тя беше само един-два сантиметра. Освен това сега отдолу може да има и лед.
— Жалко — въздъхна Ейприл.
През февруари се отвори нетипично топло време. След няколко последователни дни с температури над десет градуса Ейприл отиде във Форт Мокси, взе Том Ласкър и направи обиколка на работната площадка с него. Беше прекалено рано, за да започват работа отново и двамата добре го разбираха. Но мисълта, че трябва да чака още цели няколко седмици, бе мъчителна.