Останалите четири бутона във външния коридор даваха достъп до четири стаи. Две от тях биха могли да бъдат апартаменти или складови помещения (трудно бе да се каже, защото сега те просто бяха празни). В другите две имаше шкафове и някаква канализация. Шкафовете също бяха празни. В една от стаите намериха ниска вана и някаква отводнителна система, като цяло подобна на онази от кеча. Другата изглеждаше като кухня.
Макс веднага забеляза, че хората са разочаровани. Дори Ейприл посърна.
— И какво очаквахме да намерим? — зададе той въпрос във въздуха.
Защото бяха намерили празни помещения.
Никакъв междузвезден кораб. Никакви древни архиви. Никакви праисторически компютри. Никакви загадъчни устройства.
Нищо.
15.
Том Брокоу съобщава с добре премерена доза скептицизъм, в гласа си:
— Има нови данни, че може би Северна Америка е била посетена от извънземни към края на последната ледникова епоха. Днес учените успяха да влязат в загадъчна конструкция, която както изглежда е била заровена преди хилядолетия на хребет до границата с Канада. — На екрана до него се появява компютърно създадена карта на района Валхала-Форт Мокси. Следва бърза поредица кадри от въздуха, включващи Ротондата. — Сградата е построена с материали, за които ни бе казано, че не могат да бъдат възпроизведени от никаква земна технология. Робърт Бейзъл беше на мястото.
Бейзъл стои пред Ротондата и не крие, че му е студено. Вятърът се опитва да изтръгне микрофона от ръцете му.
— Здрасти, Том — казва той и леко се извърта, за да може камерата да обхване по-голяма част от постройката зад него. — Това, което виждате, е артефактът, за който учените смятат, че може да е оставен от някого преди десет хиляди години. Никой не знае откъде е дошъл, нито кой точно го е оставил тук. Построен е от материал, за който експертите твърдят, че не е виждан досега. Екип, ръководен от доктор Ейприл Кенън, днес влезе в него за пръв път и ето какво видяха те.
Камерата бавно се насочва към входа под звуците на Третия концерт за орган от Бах, плъзга се покрай зелените извивки и минава над зейналата дупка на траншеята.
Макс, който наблюдава репортажа в „Прерийната шхуна“ заедно с Ласкърови и Ейприл, изпитва отново чувството на разочарование и липса на късмет. Дори шкафчетата бяха празни! Макс щеше да се зарадва да намери в тях макар и само скъсана обувка.
Или каквото и да било друго…
— Ако Ротондата наистина е толкова стара, колкото учените твърдят, Том — продължи разказа си Бейзъл, — пред нас е чудо на технологията. Температурата вътре е шестнайсет градуса. Както виждате, тук навън е студено. Следва да приемем, че има отоплителна система и тя продължава да работи. — Камерата изтегля отново към общ план на върха, където снегът бръсне под наклон и хората стоят събрани един до друг с вдигнати яки. — Остава да добавя, че нощем постройката излъчва сияние. Или поне снощи е излъчвала. И то толкова забележимо, че изплаши Валхала и изпразни града.
Екранът се разделя на две. Брокоу не крие интереса си:
— Сигурни ли сме, че това не е някаква мистификация?
— Зависи какво влагаш в тази дума, Том. Експертите не са на единно мнение що се отнася до възрастта на Ротондата. Но са единодушни, че материалът, от който е изработена, не е по силите на човека.
Появява се образът на брадат, възрастен човек, седнал зад бюро на фона на стена, отрупана с книги. Течащ надпис го идентифицира като Елиът Риърдън, декан на химическия факултет към щатския университет, в Минесота.
— Професор Риърдън — задава въпрос Брокоу, — чувате ли ме?
— Да, Том.
— Професоре, какво е мнението ви за всичко това?
— Заявленията на тези хора изглеждат основателни — Риърдън не прави опит да скрие възбудата в очите си.
— Какво означава „изглеждат“, професоре?
Ученият се замисля.
— Не бих искал думата да се разбира като че ли има някакъв проблем с веществените доказателства — уточнява той. — Но изводите, които следват, са от естество, което кара човек да бъде внимателен с приказките си.
— Какви изводи имате предвид? — спокойно разпитва Брокоу.