— Господин Редфърн — отговори той, — правилно ли съм разбрал, че представяте племенните интереси на хребета Джонсън? — Адвокатът кимна. — В такъв случай имам към вас предложение от името на Националния енергиен институт. — Той отвори закопчалките на куфарчето си, потърси в него и извади проект на договор. — Бихме желали да получим от вас разрешение да изследваме енергийния източник на Ротондата. — Веждите му се повдигаха и спускаха, сигнализирайки според Арки състояние на стрес, което не се проявяваше по никакъв друг начин. — Съществува известна възможност да копираме някои от технологиите в споменатата конструкция. Ако в нея изобщо има такива, които се поддават на копиране. Защото това не ни е известно със сигурност.
— Естествено — съгласи се Редфърн.
— Независимо от това — продължи Уелс, — ние сме склонни да предложим значителна сума за правото на собственост и да поемем всички рискове и разноски по по-нататъшните работи, свързани с нея.
— Разбирам — каза Редфърн и взе документа.
— Предлагаме един милион долара — уточни Уелс. Подчерта с тон сумата и от възбуда дори задиша учестено.
Адвокатът методично прегледа всички страници, спирайки от време на време, за да обърне специално внимание на пасаж, привлякъл вниманието му.
— Виждам — проговори той след известно време, — че желаете да получите всички права за разработка и употреба.
— Господин Редфърн — Уелс се наведе напред в поза, която според него трябваше да изобразява приятелска искреност, — нека бъдем откровени. Това е само подсигуровка. Националният енергиен институт е готов да заложи много пари в името на нищожната вероятност там горе на хребета да има нещо използваемо. Не знаем със сигурност какъв е случаят. Както и да е, в името на националните интереси ние сме склонни да поемем този риск. Племето естествено няма да прави нищо, ще си седи и ще си прибере парите. Един милион долара. За нищо.
Редфърн сгъна договора и му го подаде обратно.
— Не мисля така — възрази той.
— Мога ли да попитам защо? Какво толкова можете да загубите?
Адвокатът стана от стола си.
— Доктор Уелс, днес съм доста зает. Ако Националният енергиен институт сметне за нужно да направи сериозна оферта, предполагам знаете къде можете да ме намерите.
— Не превишавате ли рамките на своите пълномощия, господин Редфърн? Според мен вие сте длъжен да се консултирате с вашия работодател.
Редфърн даде на Уелс да разбере, че думите му не са го впечатлили.
— Струва ми се, че правилно интерпретирам своята отговорност, доктор Уелс. Сега, колкото и да ми е неприятно, че се налага да ви…
— Добре. — Уелс се облегна на стола си. — Виждам, че умеете здраво да се пазарите, Редфърн. За да спестя време и на двама ни, веднага ще назова крайната сума. Упълномощен съм да предложа два милиона.
Редфърн вдигна поглед към лъка на баща си. Имаше случаи, в които съжаляваше, че нещата не се уреждат по стария начин.
18.
Човек без пари е като лък без стрела.
През двете години работа в кметството Марв Уикъм така и не бе видял повече от десетина съветници на някое от месечните заседания. Тази вечер обаче беше съвсем различна. Като че ли цялото население на Форт Мокси, състоящо се от деветстотин двайсет и седем души, се бе натикало в заседателната зала на кметството на втория етаж, а онези, които не бяха успели, изпълваха коридорите (присъствието на членовете на сектата „Нова епоха“, на които кметът бе дал под наем салона на долния етаж, с нищо не облекчаваше ситуацията). Хората продължаваха да прииждат, когато председателят на градския съвет Чарли Линдкуист даде ход на обсъжданията по дневния ред.
Имаше няколко рутинни въпроса: молба за парцелиране, предложение да се пуснат облигации с цел подобряване на магистралата и предложение Форт Мокси да се включи с околните селища в схема за съвместно използване на училищата. Но въпросът, който бе привлякъл тук тълпата и който Линдкуист съответно бе оставил последен, бе искането до градския съвет да постанови закриване на разкопките на хребета Джонсън.
Линдкуист, който се смяташе за местния Соломон, ловко и методично насочваше предварителните изказвания. В девет и дванайсет минути той даде думата на Джо Торес — фермер в пенсия, сега живеещ в града.
Торес, четейки развълнувано от лист хартия, описа хаоса във Форт Мокси. Трафикът бе станал невъзможен. Имаше пияници, бандитски банди и случаи на сбиване. Посетителите паркираха колите си където заварят. Ресторантите бяха препълнени, а супермаркетите изпразнени, така че местното население трябваше да пазарува на сто и двайсет километра оттук, чак в Гранд Форкс. Бяха станали обект за действие на малоумни с бомби, като онази, отнесла вчера „Тейсти фрийз“.