Адвокатът не скри съчувствието си:
— Знам. Но мисля, че въпросът вече е извън моята компетенция.
— С колко време разполагаме? — поинтересува се Ейприл.
— Ами, хората на Уелс ще прехвърлят тук екипите си в момента, в който подпишем договора. Утре късно следобед съветът ще се събере, за да обсъди офертата. Ако я приемат, а аз съм убеден, че ще го сторят, Уелс ще позвъни по телефона и вие ще станете история.
Дяволското езеро, СД, 15 март, Ей Пи:
Има слух, че консорциум на бизнес интереси е готов да предложи сто милиона долара на индианците сиу от района на Дяволското езеро за правото на собственост върху хребета Джонсън, където се намира Ротондата — археологическата находка, за която се смята, че е с извънземен произход. Според информирани източници племенният съвет ще се събере утре вечер в извънредна сесия, за да обсъди офертата, чиято стойност бе в процес на постоянно повишаване през последните няколко дни. Официални лица от двете преговарящи страни отказаха да коментират.
Когато се върнаха в „Нортстар“, за Макс бе дошъл пакет.
— Филтри — обясни той на Ейприл. — За видеокамерата. Така може би ще видим по-добре какво става, когато се появи сиянието.
Двамата се прибраха по стаите си в мрачно настроение. Но само след няколко минути Ейприл почука на вратата на Макс.
— Влез — покани я той. — И без това смятах да ти позвъня.
— Какво да правим? — тревожно го попита тя.
В стаята имаше само един стол. Макс й го предложи, а сам седна на леглото.
— Не мисля, че имаме големи възможности нещо да променим. Не и от момента, в който се намесиха големите пари.
— Макс — каза му тя, — петдесет милиона са нищо! Сам знаеш, че най-вероятно сме намерили връзка към друго място. — Изрече думите, сякаш отправяше апел към свръхестествена сила. — Столът не анихилира. Той беше пренесен някъде.
— Така мислиш ти.
— Да, аз мисля така. — Ейприл изморено разтри челото си. — Знаеш ли, че има и седма иконка?
— Не — изненада се Макс. — Къде е?
— Точно до канала. От вътрешната му стена — там, където са привързвали яхтата.
Макс си представи мястото.
— На един от стълбовете?
— Да. Знакът прилича на японски йероглиф. Когато го докоснах, не светна. Дори опитах да сложа стол в канала, но пак нищо не стана. Макс, мисля, че по този начин са вкарвали яхтата вътре. Директно от… откъдето и да е.
Макс поклати глава.
— Съжалявам. Но аз просто не вярвам в тези неща. Ти ми говориш, сякаш играем в „Стар трек“. „Телепортирай ме, Скоти“, така ли беше?
Двамата седяха заслушани във вятъра отвън.
— Вярвам, че това е истина, Макс.
— Добре, желая ти успех в търсенето на доказателства. Каквото и да са, иконките изглежда работят само по веднъж. Каква е ползата от система за телепортиране, която работи еднократно?
Ейприл вдигна краката си на стола и обхвана коленете си с ръце.
— Мисля, че работят по веднъж, защото онова, което изпращаме, остава в приемната зона. Някой трябва да го премести и да освободи решетката там. Ако не бъде направено, системата блокира този канал.
— Е, това вече е най-фантастичното предположение, което съм чувал.
— Макс, ние двамата с теб видяхме как столът избледнява. Не можеш да отречеш — избледня. Не се взриви. Не се разпадна. Просто се пренесе някъде. Въпросът е къде?
Макс поклати глава:
— Мисля, че цялата тази идея е налудничава.
— Може би — Ейприл пое дълбоко въздух и бавно го изпусна. — Аз пък мисля, че е време да кажем на Арки каквото знаем.
— Искаш да му кажем, че според нас тук става дума за врата към друго измерение? Или за Марс? Е, аз знам какво ще си помисли: същото като мен — бълнуване.
Очите й бяха пълни с отчаяние.
— Няма да помисли така, ако му направим демонстрация.
— Каква демонстрация? Всичко, на което сме способни, е да караме нещата да изчезват. Което нищо не доказва.
Никой от тях не искаше да изрече очевидното.
19.