— Не — отговори той с чувство. — Няма.
По лицето на адвоката пробягаха някакви скрити емоции.
— Добре — кимна той. — Да изпратим сега издирвателната група да си върши работата. Междувременно ще се опиташ ли да разбереш кои са най-близките й роднини?
Най-близките роднини на Ейприл? Макс разбра, че знае много малко за нея. Сигурно трябваше да провери в лабораториите „Колсън“.
Арки поспря на вратата.
— Макс, има ли още нещо за това място, което трябва да знам?
— Не — честно отговори Макс. — Нищо, което да е известно на мен самия.
Макс слушаше докладите, постъпващи от спасителната група, а навън небето бавно започваше да просветлява. Малкото момиченце с кестенявите къдри го наблюдаваше през прозореца на самолета. Спомен, който смяташе, че е погребан завинаги.
Харесваше Ейприл Кенън и още не можеше да повярва, че вече я няма, че е изчезнала в тъмната страна, откъдето никой никога не се връща. Образът на избледняващия стол, вертикалните линии, едва видими през облегалката и краката му, бяха като застинали на изгасналите екрани на мониторите пред него.
Линиите може и да не означаваха нищо… дефект във филма, моментно отражение. Но можеха да бъдат и поглед към друго място. Спомни си, че тогава му се бяха сторили като нефокусирани колони. Представи си дървения стол, поставен в заградената с колони галерия на гръцки храм.
Ако това наистина бе транспортна система, тя трябваше да функционира в двете посоки. Защо, в такъв случай, Ейприл не се бе върнала?
Може би системата вече бе остаряла. В края на краищата нали бутонът с дима така и не бе задействал нищо. Може би Ейприл просто е останала там, без възможност да се върне.
Това поне можеше лесно да се провери.
Макс сложи филтър пред обектива на видеокамерата, намери лопата, събра купчина сняг и се върна в Ротондата. Помещението беше празно — издирването бе съсредоточено в близката околност на планината. Стъпките му глухо отекнаха по прашния под и той осъзна, че за пръв път е съвършено сам тук вътре.
Струпа снега на малка купчинка в центъра на решетката. Нагласи камерата на един стол, насочи я към решетката и я задейства.
После натисна бутона със стрелата.
Той се освети.
Макс отстъпи, без да откъсва поглед от снега, и несъзнателно започна да брои наум.
Въздухът над решетката сякаш пламна. Запали се, кълбото се разшири и от него излетя златист облак, който блесна с такава яркост, че трябваше да отмести поглед. И после внезапно изчезна.
Снегът го нямаше. Не бе останала и следа от него — нито струйка, нито капка вода.
Добре. Той прибра камерата, върна се бързо в микробуса и зареди касетата във видеокасетофона.
Първо я пусна с нормална скорост, за да се увери, че е заснел всичко. Нямаше никакво съмнение, че снегът бе станал прозрачен, миг преди да изчезне окончателно.
Пренави и пусна отново. Когато ефектът започна, той натисна пауза и продължи напред кадър по кадър. Сиянието бавно набра яркост, замъгли се и се разшири. В мъглата се появиха звезди. Ядрото на ярката част като че ли търсеше купчинката сняг. Ослепителни пипалца се протегнаха към нея и тя започна да избледнява. Кадър по кадър купчинката губеше от материалността си, но образът не се размаза. Когато накрая почти бе изчезнала, в зрителното поле се появи нов образ.
И той го парализира.
Гледаше на екрана обезглавения й торс. Беше се свила и ръцете й бяха безжизнено отпуснати.
Обзе го чувство на истинска загуба. Усети по лицето му да се стичат сълзи и тогава се досети, че това може да е само якето й!
Якето й!
„Минесота Туинс“. Да, наистина можеше да прочете надписа. Нямаше никакво съмнение в това. Но предницата не изглеждаше както трябва. Някакъв предмет… цилиндър, тръба, нещо такова, стърчеше оттам.
Фенерчето. Това беше тялото на електрическото й фенерче. Без накрайника.
Цилиндърът изглеждаше смачкан.
Беше от стандартните евтини пластмасови модели, които се използваха от всички тук горе на работната площадка. Но какво му се бе случило?
Макс обмисли новата загадка в продължение на няколко минути. Какво би направил той, ако се окажеше там — където и да бе това там, — без възможност да се върне? Със сигурност щеше да опита да изпрати съобщение.