Тук съм.
Друго?
Фенерчето е счупено?
Не, трябваше да е нещо по-важно. И той пое дълбоко въздух.
Нещо е повредено.
Транспортната система не работи:
Повика Арки.
— Оцеляла е — съобщи му той. — Това нещо е врата. Проход.
— Как разбра?
— Якето й е на другата страна. Заснех го.
Адвокатът не можеше да формулира мислите си. Макс го гледаше да клати глава пред него и да мърда с устни, в опит да прозре смисъла на станалото.
— Сигурен ли си? — попита го накрая той.
— Да. Сигурен съм.
— И какво ще правим сега?
Беше повече от ясно.
— Имаме нужда от железарски магазин.
Извадиха собственика от леглото му и купиха от него генератор, два галона втечнен газ, волтметър, дрелка с мощност една и половина конски сили, още няколко дреболии. Отнесоха всичко обратно на Ротондата. Макс използва дрелката, за да пробие задната стена.
В пространството зад стената намериха плосък правоъгълен кристал, монтиран на стойка. Имаше размерите приблизително на стандартен лист хартия формат A4 и бе дебел към половин пръст. Беше матов и върху него личаха няколко „родилни петна“. Устройството бе свързано към иконката с разноцветни кабели.
— Това изглежда изпълнява ролята на нашите електронни платки — предположи Макс.
Арки го изгледа ужасен.
— Не можем да поправяме подобно нещо — възкликна той.
— Вероятно. Все пак зависи какъв е проблемът. Ако е нещо с кристала, тогава сме безсилни. Но Ейприл може да е видяла откъсната жица. Или изгорял генератор — той сви рамене. — Не бих искал да сглобявам такъв, почвайки от нула, но поне външно не ми изглежда чак толкова сложно.
— Не мисля, че е захранващият източник — каза Арки. — Ако там нямаше захранване, тя едва ли би се пренесла.
— Сигурно си прав, Арки. Кой би могъл да знае? Да видим какво още имаме тук… — Той завря глава в пространството зад кристала. Отзад имаше още кабели — един от тях отиваше в пода, а другите се извиваха нагоре. Групичка кабели бяха скрепени заедно. — Един от тях трябва да е захранващ — замислено отбеляза Макс. — Готов съм да се обзаложа, че този сноп активира механизма на транспортната система. Каквото и да представлява тя.
— Ще ни отнеме доста време да се оправим кое какво е — поклати глава Арки.
— Е, може и да скъсим процедурата — успокои го Макс, коленичи на гумената подложка и хвана кабела, който смятаха, че може да отива към захранващия източник. Дръпна го съвсем предпазливо и за негова радост той се измъкна, сякаш съединението бе направено вчера. Под кабела се показа разклонение. — Добре. Подай ми волтметъра. — Достъпът до кабела беше труден, така че в крайна сметка му се наложи да разшири дупката, в която работеше. Но успя да разчете показанията на уреда: — Прав ток… осемдесет и два волта.
— Странно число — промърмори Арки.
— Е, не можем да очакваме да играят по нашите правила, предполагам.
Арки наля газ в резервоара на генератора. Регулира го, разглоби една от кабелните обувки и с клещите я изви, за да може да бъде съединена с извода на задната страна на кристала. Когато свършиха, Макс натисна стрелата и иконката светна.
— Така… — въздъхна той. — Мисля, че дойде моментът да си сложим главата в торбата.
Беше се надявал, че няма да могат да направят нищо. После се бе опитал да намери оправдание да не отива. Но накрая се беше озовал в ъгъла, без никакви аргументи в полза на бездействието и сега се питаше ще намери ли в себе си смелост да стъпи на решетката.
Разкачи генератора и свърза оригиналния кабел. Сложи генератора на решетката, стовари чантата с инструменти до него и взе със себе си бележник.
— Не съм много сигурен — каза неуверено Арки. — Ако нещо се издъни, мога да си загубя лиценза. — Той се усмихна и Макс внезапно разбра, че се бе издигнал в очите му. Струваше си усилието, та макар и само заради това. — А за какво ти е бележникът?
— За комуникация — Макс показа черния маркер. — Ако заседнем там и това чудо откаже да сработи, ще изпратя съобщение. — С внезапно отмалели крака той стъпи на решетката и затвори очи. После се сепна и отново ги отвори. — Готов съм, Арки — въздъхна той. — Натисни бутона.
20.