Светът се изпълни със светлина. Извитите сводести стени станаха прозрачни и през тях проникна ослепително синьо-бяло сияние. Пред очите му се появиха теменужни хълмове и бавно започнаха да се фокусират и размиват. Подът пропадна и той заплува, без да пада, реейки се в пространството. През тялото му мина вълна на световъртеж. Миг по-късно се просна по очи на твърда земя.
Виждаше пред себе си надписа и емблемата на „Минесота Туинс“. Якето бе метнато върху счупен клон, подпрян на стъклена стена.
Намираше се във вътрешността на друг купол, разположен близо до билото на хълм. Около него се простираше гората, която бе зърнал за миг в началото на прехода. С тази разлика, че сега изглеждаше напълно материална. И напълно различна от всяка гора, която бе виждал до момента.
Нямаше зеленина. Растителността тук отдаваше предпочитание към наситения теменужен цвят. Огромни бели и жълти цветове висяха от дървета, които изглеждаха наполовина човекоподобни — като хора, които се бяха опълчили срещу боговете, а те за наказание им бяха дали корени и ги бяха посадили в земята. Сочни червени и жълти плодове висяха от дебели извити възлести клони. Почвата бе скрита под плътен килим от окапали листа.
Слънцето бе надвиснало над линията на хоризонта, но дали бе вечер или утро беше невъзможно да се каже.
Куполът изглеждаше изработен от кристално прозрачно стъкло. В него имаше врата, която стоеше открехната. Теренът отвън се издигаше може би около една стъпка над пода на помещението вътре. Какво ли означаваше това? Че куполът, също като Ротондата, е отдавна изоставен?
Гората бе смълчана, с изключение на непрестанното жужене на насекоми и епизодичното пърхане на крила. Къде ли бе Ейприл?
Беше сигурно, че не е напуснала този район доброволно. Може би я бяха отвлекли. Опита се да изтласка назад в съзнанието си тази мисъл, докато вдъхваше топлия ароматен въздух.
Бутна вратата и тя се стовари върху тревата. Макс подскочи и след секунда се усмихна на собствената си нервност.
Когато Ейприл бе пристигнала тук, вратата (а вече бе ясно, че тя явно не е била използвана отдавна) сигурно е била блокирана от издигащата се по-високо почва отвън. Така че Ейприл явно бе махнала пантите, за да излезе.
Макс мина през отвора. Едра птица тромаво се понесе през небето и изчезна сред дърветата. В далечината се чуваше разбиването на прибой.
Той извика името на Ейприл. Нещо дрезгаво изкрещя в отговор.
Къде, по дяволите, беше тя?
Погледна сплетената трева, гъстите храсталаци и непроходимата стена на джунглата. В основата на хълма се виждаше полянка и там шубраците не изглеждаха толкова гъсти, че да не позволяват преминаване през тях. Ейприл можеше да е тръгнала във всяка посока.
Макс се обърна към купола и влезе обратно вътре. Постройката имаше най-общо формата на камбана с четири метра диаметър. Върхът й достигаше до короните на дърветата. Беше пристигнал тук в средата на кръгла чиния — горе-долу с размерите на решетката в Ротондата. До чинията се издигаше стълб, в който бяха монтирани иконки за преход. Знаците им изглеждаха тримерни и имаха формата на глифи. Бяха с цвета на земята и се различаваха от тези в Ротондата (с изключение на един), макар стилът на оформяне да бе явно същият.
Изключението бе еленовата глава. Билетът му за дома. Докосна го съвсем леко и го натисна.
Нищо не се случи.
Представи си седящата тук Ейприл, с блокираната врата зад нея, трескаво търсеща изход от ситуацията.
Погледна още веднъж към иконките със съмнение. Напълно възможно бе вече да се е прехвърлила в друга реалност. Може би с надежда да намери връзка към дома.
Тази възможност никак не му допадаше.
Минаването през друг терминал щеше да бъде акт на отчаяние. Не, нали бе оставила якето си. То казваше: Тук съм. Ела и ме намери.
Иконките бяха осем на брой. Пет от тях представляваха геометрични фигурки, шестата можеше да се оприличи на цвете, седмата имаше крила.
Беше повече от ясно: седем нови направления. На какво, за Бога, се бяха натъкнали?
Хвърли нов поглед към гората, за да се увери, че никой не го дебне оттам. Първият му приоритет сега бе да намери изход оттук.
Отвори чантата с инструменти.
Дискът изглеждаше изработен от твърда гума. Центърът му бе заоблен и повдигнат.
Използва дрелката, за да пробие дупка в стълба. Материалът отново се оказа много як и му трябваха близо четирийсет минути, за да го преодолее. Междувременно се бе изяснило, че слънцето залязва.