Выбрать главу

Ейприл седна и в залата настана всеобщ хаос. Мина най-малко минута, преди председателят да съумее да въдвори ред.

— Сега — мрачно обяви той, — ще чуем коментари от залата.

Андреа Хоук стана, за да я видят всички.

— Искам да напомня на Съвета, че ставаше дума не за няколко, а за двеста милиона долара… Познавам Ейприл Кенън и много се радвам на нейното откритие. Вратата, за която тя говори, ако наистина съществува, несъмнено е от изключително значение. Но това е въпрос на бъдещето. Реалността, с която, уви, трябва да се съобразяваме, е, че има наши близки, които страдат в момента. С тези пари бихме могли да направим много за нас, за нашите деца. Умолявам членовете на Съвета да не забравят това нито за миг.

След нея се надигна висок мъж в износена куртка от еленова кожа и припомни притчата за койота, който искал да захапе прекалено много и останал с празна уста.

Един по един хората на племето ставаха и споделяха с другите семейни трагедии за деца, тръгнали по кривия път, за мъже и жени, умиращи от наркотиците, за това какво е да си безпомощен в общество на богати. Уелс седеше, благочестиво отправил поглед към тавана.

— Светът отвън — напомни старец, прехвърлил деветдесетте, — си спомня, че сме тук, само когато реши да поиска нещо от нас. Но каквото и да са ни предлагали, винаги са се опитвали да ни изиграят. Бъдете внимателни.

Най-окуражаващото изказване се чу, когато стана Арки.

— Тази вечер — заговори той, — сърцето ми е преизпълнено с тъга от онова, което чух, и аз се безпокоя за моя народ. За пореден път бледоликият ни предлага пари, а ние бързаме да ги дръпнем от ръката му. И не се замисляме за какво всъщност става дума… Проблемите, които всички вие изредихте, не се дължат на това, че нямаме пари. Техният корен е в това, че загубихме наследеното. Забравихме кои сме и какви бихме могли да бъдем. Казвам ви, братя и сестри, позволим ли и този път да ни съблазнят… по-добре да не видим следващия изгрев. — Хората започнаха шепнешком да коментират. Журналистите продължаваха да държат високо вдигнати касетофоните си, операторите не отместваха включените видеокамери. Всичко се записваше. Арки се обърна отново към Съвета: — Показаха ни един нов свят. Може би е време да спрем да живеем из резерватите, които бледоликите ни пробутват. Може би е време да постъпим така, както са сторили на времето нашите предци. Нека видим онова царство на горите, което Ейприл Кенън откри за нас. Нека се опитаме да го направим наше. Ето, това е изборът, пред който сме изправени тази вечер: да вземем парите на онзи човек или да заживеем отново такива, каквито сме се родили.

Съветът се оттегли да заседава, а медиите обсадиха Ейприл. И докато тя отговаряше на въпросите на журналистите, Макс дръпна Арки настрана.

— Не мисля, че успя да убедиш Съвета — каза му той.

Адвокатът обаче се усмихна.

— Не съм се и опитвал. Вярно, че бях обърнат към тях, но говорех на старите воини.

Дяволското езеро, СД, 15 март (Ей Пи):

Племенният съвет на индианците сиу от района на Дяволското езеро днес отхвърли офертата за двеста милиона долара, направена му от консорциум, опитал се да закупи правото на собственост над хребета Джонсън, където се намира площадката на предизвикалите толкова противоречиви слухове разкопки. Това решение се свързва с откриването на т.н. „междузвезден мост“ (вж. уводния материал по-горе). Има сведения за размирици сред индианците от племето. Група от тях дойде днес в града на протестна демонстрация и полицията се готви за следващите им действия…

Минаха втори път през вратата и взеха със себе си групичка колебаещи се журналисти. Онази нощ, по думите на Джей Лено, страната бе обхваната от „ротондна треска“. На челните страници на извънредните издания на всички вестници и по всички телевизионни програми излязоха снимки на другопланетния бряг, на мъглявината Конска глава и на хората, изчезващи в златни сияния. С идването на деня Ротондата и безлюдният чужд свят станаха основна новина.

Охраната затегна до максимум мерките за сигурност. ВИП-овете пристигаха на тълпи с хеликоптери: от големите университети, от изследователски центрове, от всякакви щатски и федерални агенции. Зачестиха „отбиванията“ на чужди дипломати и един ден, напълно объркан, Макс се усети, че го представят на френския президент. Ейприл подготви презентация с много диапозитиви, изобразяващи яхтата на Том Ласкър, резултатите от най-разнообразните анализи на материала, използван за изработване на яхтата и Ротондата, ранните етапи на разкопките и въздушни снимки на хребета Джонсън, направени през нощта.