Ейприл най-сетне бе получила желания отпуск от лабораториите „Колсън“. Единствена от цялата работна група тя имаше квалификацията да говори с различните изследователи. Междувременно списъкът на желаещите да посетят Ротондата и новия свят наброяваше хиляди. На шестнайсето число Ейприл обяви, че комитет, съставен от известни учени, ще се събере в десетдневен срок, за да формулира изследователска стратегия. Сред неотложните въпроси, с които комитетът щеше да се занимае, щяха да бъдат: „Какво да правим със света от другата страна?“ и „Как да се подготвим за първия контакт?“.
Кълъмбъс, Охайо, 16 март
До Президента Матю Р. Тейлър
Белия дом
Вашингтон, окръг Колумбия, 20003
Уважаеми г-н Президент,
Знам, че сте много зает, но се надявам да намерите време и да помогнете на моя татко. Миналата седмица той загуби работата си в хартиената фабрика. Същото се случи и на още няколко деца. Аз уча в пети клас на училище „Тиодор Рузвелт“ и казах на някои от приятелите си, че ще Ви пиша. Знаем, че ще ни помогнете. Благодаря Ви.
Ейприл Кенън бе решила да покани на вечеря всички — Макс, Ласкърови и Арки Редфърн, — още вечерта, когато племенният съвет бе решил да отклони офертата на Уелс. Но изобщо не бе предвидила, че само за няколко часа ще излети от положението на местна знаменитост в орбитата на международната слава.
В мига, в който направените от групата оператори снимки на девствения свят обиколиха света, всяка надежда за по-нататъшна анонимност за нея и Макс бе погребана веднъж и завинаги. Веднага щом се разбра, че компанията е отишла в ресторант „Синя светлина“ в Графтън, там нахлуха репортери, а постоянните посетители се скупчиха около масата им, настоявайки за автографи.
Още повече бяха репортерите в „Прерийната шхуна“, така че в крайна сметка всички отидоха в дома на Ласкърови и дадоха импровизирана пресконференция от предната веранда. Когато Ейприл предложи да съкратят отпразнуването на събитието, с надеждата за малко уединение, Макс, доволен от развитието на нещата, възрази:
— Това е част от историята. Нека и те получат онова, което очакват. На нас нищо не ни струва, а така можем да си спечелим тяхното благоразположение. Може да ни потрябва, преди всичко да е приключило.
В първоначалните му намерения бе влизало да се отърве с няколко общи фрази и да направи неангажиращ коментар за това как някой е оставил безценен дар на човечеството. Но когато застана пред камери и касетофони, емоциите му надделяха (той бе пийнал повече от обикновено — може би не чак толкова, че да фъфли, но достатъчно, за да паднат задръжките му).
— Видяхте картини от новия свят — каза той. — Но образите не могат да предадат цялостното усещане. Морето е топло, брегът е широк и аз предполагам скоро ще установим, че плодовете се ядат. Имах късмета да намеря една прекрасна жена на плажа и не изгарях от желание да се върна в Северна Дакота. — Репортерите се засмяха. Ейприл улови погледа му и се усмихна, но изглежда се досети накъде отива разказът, защото беззвучно изрече „Не!“. Но вече беше късно. Макс не можеше да спре: — Онова място не е като нищо, което сте виждали досега. То е… истинска магия. — Погледна през прозореца към потъналата в мрак равнина и се вслуша във вятъра, свирещ покрай ъгъла на хамбара. — Това е Едем, Райската градина — завърши той.
Няколко минути по-късно всички големи телевизионни мрежи по света прекъснаха програмите си за извънредно съобщение.
Преподобният Уилям Адисън, известен още като „Стария Бил“, бивш шофьор на цистерна за бира, бивш агент по продажба на недвижима собственост и бивш системен инженер, беше основател и движеща сила на телевизионната църква, наречена от него „Проект 40“ — дан към годините, прекарани от израилевите племена в пустинята и към големия телевизионен канал, излъчващ неговото шоу. Той беше още и пастор към Църквата на доброволеца в Уитбърг, Алабама. Бил беше вярващ. Вярваше, че краят наближава, вярваше, че хората по рождение са негодни за нищо и имат нужда от помощ свише във всяка своя стъпка, най-сетне вярваше, че Бил Адисън представлява достойно изключение от общото правило.
Беше осъзнал се грешник. На времето бе женкар. Познаваше в детайли порока на пиянството, а на младини бе вдигнал във въздуха не един „Шевролет“ в Чатануга не за друго, а просто за кеф. Беше отхвърлял властта във всичките й възможни проявления. Дори божествените.