— Съгласен съм — потвърди той.
Когато секретарят не показа желание да продължи, президентът отбеляза нещо в кожената папка, която винаги му беше подръка, и почука замислено с химикалка по масата.
— Какви биха били последиците за икономиката, ако допуснем, че устройството наистина работи и че може да се адаптира за нуждите на обикновено пътуване?
— В чисто теоретичен план — отговори Питърс, — техническият напредък по правило има благоприятно въздействие. Стратегически погледнато, ние можем да спечелим невероятно много от разработването на средства за евтино и практически мигновено пренасяне от едно място на друго. Доколкото разбрах, необходимото за това оборудване консумира енергия колкото един телевизор. Изгодите са повече от очевидни.
— А в краткосрочна перспектива?
— Ще има сътресения.
— Сътресения ли? — насмешливо попита Самсън. И той беше дребен, посърнал човек, може би наближаващ края на дните си. Бе сбъркал в дадения на президента съвет относно Ротондата през зимата, но въпреки това всички го смятаха за най-умния човек в настоящата администрация. — Думата хаос ми се струва малко по-близка до истината. — Гласът му трепереше. — Колапс, разруха… сами изберете най-подходящата. — Той се изкашля деликатно в кърпичката си. — Не забравяйте, господин президент, че не трябва да се безпокоим за следващото десетилетие. Позволим ли това да продължи, дори стратегически погледнато — ако мога да използвам същия израз, — Съединените щати може и да не спечелят чак толкова, просто защото няма да ги има. Както със сигурност няма да го има президентът Тейлър. — Той задавено се закашля и спря.
Тейлър кимна.
— Други коментари? Адмирале?
Адмирал Чарлз Бонър „Бомбардировача“ бе началник-щаб на Обединеното командване на родовете войски. Беше еталон за висш офицер: висок, с безукорно изгладена униформа, строг. Изглеждаше все още в превъзходна форма, макар да бе вече над шейсетте. Вървеше с леко накуцване, спомен от самолетна катастрофа във Виетнам.
— Господин президент — започна той, — това устройство, ако съществува, представлява сериозна заплаха за отбранителната ни способност. Ако бъде направено широко достъпно, с негова помощ ще могат да се прехвърлят ударни части, а може би и цели армии, в самото сърце на всяка нация на Земята. Без никакво предупреждение. И най-вероятно без никаква възможност за адекватна защита. Доколкото разбирам, единственото необходимо условие за целта е сглобяването на приемна станция където трябва. — Той се огледа, за да види дали думите му имат очаквания ефект. — Нито едно място на света, достъпно примерно с камион, няма да бъде в безопасност от подобна атака.
Тейлър пое дълбоко дъх.
— Предлагате да конфискуваме устройството, адмирале, така ли? И какво да направим с него?
— Предлагам да го унищожим. Господин президент, няма такова нещо като сигурна военна тайна. Ако това устройство стане част от нечий арсенал — имам предвид чужда военна сила, — то ще нулира ефекта от нашите самолетоносачи, военновъздушните ни сили, стратегическото и тактическо ни оръжие и всичко останало, с което в момента разполагаме. Това устройство е абсолютният изравнител на силите. Идете там, купете проклетото нещо от индианците, ако можете, отнемете им го, ако се наложи, но идете, вземете го и го направете на атоми.
Хари Итън поклати глава. Хари беше началникът на канцеларията в Белия дом.
— Индианците току-що отклониха оферта от двеста милиона долара. Не ми се струва, че мисълта за продажба ги вълнува.
— Предложете им милиард — обади се Роли Грейвс, директор на ЦРУ.
— Не вярвам, че ще го продадат — настоя Итън. — Дори да го сторят, представяте ли си отзвука? Дадем ли им милиард, пресата няма да се умори да пита до самите избори какво са получили данъкоплатците срещу парите си. И какво ще им обясним ние? Че сме го направили, за да защитим интересите на „Дженерал Мотърс“ и „Боинг“?
— Не ме интересува какво ще им кажете! — изгърмя Бонър. — Подобно оръжие превръща всичките ни самолетоносачи в скрап. Помислете за това, господин президент.
В този момент Марк Аниок, министър на вътрешните работи, се наклони напред.
— Не можем просто така да им го отнемем — каза той. — Това е равносилно на политическо самоубийство. Боже Господи, ще останем в историята като хората, посегнали на индианците отново. Представям си заглавията…