По пътя към колата Кейл изчакваше удобния момент за действие. За миг си помисли, че такъв може и да не дойде.
Джо го блъсна към колата и се извърна леко да отключи вратата — и Кейл скочи. Нахвърли се върху полицая докато той се опитваше да пъхне ключа в ключалката. Полицаят ахна и замахна с юмрук. Твърде късно. Кейл се приведе и бързо го блъсна и притисна о колата. Лицето на Джо пребледня от болка, когато дръжката на вратата се заби яростно в гръбнака му. Връзката ключове изхвръкна от ръката му и докато те падаха към земята, той посегна със същата ръка да хване револвера в кобура си.
Кейл знаеше, че с окованите си в белезници ръце няма да може да избие оръжието. Щом револверът бъдеше изваден, борбата щеше да приключи.
Кейл атакува гърлото на другия мъж. Нападна го със зъби. Захапа го дълбоко, усети как бликна кръв, захапа отново, притисна устни към раната, като нападащо куче, ухапа отново и полицаят извика, ала това бе само една въздишка, която никой не би могъл да чуе, а оръжието изпадна от кобура и сгърчената ръка на полицая и двамата мъже тупнаха тежко на земята. Кейл се оказа отгоре, а полицаят се опита да извика отново, ала Кейл заби коляно в чатала му и от гърлото на мъжа заблика кръв.
— Копеле — каза Кейл.
Очите на полицая станаха неподвижни. Кръвта престана да блика от раната. Всичко свърши.
Кейл никога не се беше чувствал така силен, така могъщ.
Огледа паркинга. Все още нямаше никой наоколо.
Кейл се добра до връзката с ключове и започна да ги пробва един по един, докато не отключи белезниците. Хвърли ги под колата.
Претърколи мъртвия полицай под една от патрулните коли, за да не се вижда.
Избърса лицето си с ръкав. Ризата му бе изпръскана с кръв. Не можеше да поправи това. Нито да промени факта, че носи провиснали, сини, груби затворнически дрехи и чифт гуменки.
Чувствайки, че бие на очи, той закрачи бързо покрай оградата и излезе през отворената порта. Прекоси алеята и стигна до един друг паркинг зад двуетажна жилищна сграда. Хвърли поглед към прозорците с надежда, че никой не гледа навън.
На паркинга имаше може би двадесет коли. В един жълт Датсън ключовете висяха на таблото. Кейл седна зад кормилото, затвори вратата и въздъхна с облекчение. Беше се скрил и имаше превозно средство. Отпред имаше кутия с хартиени кърпички. Той взе една, плюна отгоре й и зачисти лицето си. След като отстрани кръвта, Кейл се огледа в огледалото за обратно виждане и се ухили.
28
ПРЕБРОЯВАНЕ НА ТЕЛАТА
Докато военната част на генерал Копърфилд провеждаше аутопсии и тестове в подвижната полева лаборатория, Брайс Хамънд сформира два издирващи екипа и започна да проверява града, къща по къща. Франк Отри водеше първата група, а майор Айли се присъедини като наблюдател от проекта „Небесно наблюдение“. По същия начин капитан Аркхъм се включи към екипа на Брайс. Квартал по квартал и улица по улица, двата екипа никога не се раздалечаваха на разстояние повече от една сграда, държейки постоянна връзка помежду си чрез радиотелефони.
Джени придружаваше Брайс. Тя познаваше повече от всеки друг жителите на Сноуфилд и можеше да идентифицира най-добре труповете, които откриваха. Освен това, в повечето случаи тя можеше да каже кой живее в дадена къща и от колко души е било дадено семейство — информация, нужна за съставянето на списъка на изчезналите.
Джени се безпокоеше да не бъде изложена Лайза на още ужасни сцени, но не можеше да откаже помощта си на издирващия екип. Не можеше и да остави сестра си в хотел Хилтоп. Не и след онова, което се бе случило с Харкър. И с Веласкес. Обаче момичето се справяше добре с напрежението при претърсването на къща след къща. Владееше се напълно и Джени все повече се гордееше с нея.
Известно време не откриваха никакви тела. Първите магазини и къщи, в които влязоха, бяха празни. В няколко къщи масите бяха подредени за неделната вечеря. В други ваните бяха пълни с вече изстинала вода. На няколко места телевизорите продължаваха да работят, но никой не ги гледаше.
В една кухня откриха вечерята в електрическата печка. Храната в трите тенджери се беше готвила толкова дълго, че водата се бе изпарила. Остатъците бяха сухи, твърди и овъглени и не можеха да се идентифицират. Металните тенджери бяха съсипани; бяха станали синкаво-черни отвътре и отвън. Пластмасовите дръжки бяха омекнали и започнали да се топят. Цялата къща вонеше с толкова остра отвратителна миризма, с каквато Джени никога не се беше сблъсквала.
Брайс изключи котлоните.
— Цяло чудо, че не е избухнал пожар.