Посегна да изключи радиото, отегчен да слуша за Сноуфилд, когато имаше толкова собствени проблеми — и тогава чу едно име, което означаваше нещо за него. Джейк Джонсън. Джонсън бе един от полицаите, отишли горе в Сноуфилд миналата нощ. Беше изчезнал и може би дори мъртъв.
Джейк Джонсън…
Преди година Кейл бе продал на Джонсън солидна хижа и пет акра земя в планината.
Джонсън бе заявил, че е запален ловец и че хижата му трябва за тази цел. Обаче от казаните от полицая неща Кейл бе стигнал до заключението, че Джонсън всъщност е от онези мрачни песимисти, които вярват, че светът се движи стремително към последното сражение между силите на доброто и злото и че обществото ще рухне или поради неудържимата инфлация, или поради атомна война или друга катастрофа. Кейл все повече се убеждаваше, че Джонсън е искал тази хижа за скривалище, където да складира храна и боеприпаси — и после лесно да се отбранява във времена на социални катаклизми.
Хижата бе наистина достатъчно отдалечена за тази цел. Намираше се в планината Сноутоп, от другата страна на Сноуфилд. За да се стигне дотам, трябваше да се мине по една противопожарна просека, тесен черен път, проходим само за превозни средства със самостоятелно задвижване на четирите колела, после да се завие по друг, дори още по-лош път. Последният половин километър трябваше да се извърви пеша.
Два месеца след като Джонсън купи планинския имот, Кейл се промъкна там в една топла юнска сутрин, когато бе сигурен, че полицаят е дежурен в Санта Майра. Искаше да види дали Джонсън е превърнал къщата в крепост, както подозираше.
Намери хижата недокосната, но откри, че Джонсън извършва усилена работа в някои от варовиковите пещери, чиито входове бяха на негова земя. Пред пещерите имаше чували цимент и пясък, ръчна количка и купчина камъни.
В гърловината на първата пещера имаше два газови фенера, които лежаха на каменния под до стената. Кейл взе единия и отиде навътре в подземната кухина.
Първата пещера бе дълга и тясна, малко по-широка от тунел. В края й, след поредица от остри чупки, извиващи се през несиметрични варовикови преддверия, най-после стигна до първата приличаща на стая пещера.
До едната стена бяха натрупани кашони с двукилограмови херметически затворени метални кутии със сухо мляко, изсушени плодове и зеленчуци, сухи супи, яйца на прах, кутии с мед, контейнери с пшеница. Един надуваем дюшек. И много други неща. Джейк беше свършил много работа.
Първото подземно помещение водеше към друго. В него имаше естествена дупка на пода, около тридесет сантиметра в диаметър и оттам се носеха странни шумове. Шепнещи гласове. Злобен смях. Кейл за малко не побягна, но после осъзна, че не чува нищо зловещо, а само шума от течаща вода. Подводна река. Джейк Джонсън бе спуснал едноцолова каучукова тръба в естествения кладенец и бе монтирал ръчна помпа.
Имаше всички домашни удобства.
Кейл реши, че Джонсън не е просто предпазлив. Този човек беше маниак.
В един друг ден по-късно същото лято, към края на август, Кейл отново отиде до хижата. За негово учудване гърлото на пещерата — което бе високо повече от метър и широко към метър и половина — вече не се виждаше. Джонсън бе създал сполучлива преграда от растителност, която скриваше входа на скривалището му.
Кейл си проправи път през храсталака, внимавайки да не го стъпче.
Този път бе донесъл фенерче. Пролази през входа, изправи се вътре, тръгна по тесния коридор, който завиваше на три места — и внезапно стигна до задънена улица. Знаеше, че трябва да има още един тесен проход, след което идваше първата голяма пещера. Вместо това пред него се намираше само стена от варовик, преграждаща пътя към останалите пещери.
За момент Кейл се взираше объркано в преградата. После я разгледа отблизо и след няколко минути намери скрития вход. Камъкът всъщност представляваше тънка облицовка, залепена върху вратата, която Джонсън изкусно бе монтирал в естествената рамка между последния тесен проход и първата по-голяма пещера.
В този августовски ден, възхищавайки се на скритата врата, Кейл реши да използва скривалището, ако се наложи. Все пак тези грижещи се за оцеляването си хора може би са прави. Може би глупаците ще взривят света някой ден. Ако това се случеше, Кейл щеше да стигне до скривалището пръв и когато Джонсън дойдеше до хитро прикритата си врата, Кейл просто щеше да го застреля.
Тази мисъл му хареса.
Накара го да се почувства хитър. Над всички.
Тринадесет месеца по-късно за своя голяма изненада и ужас той видя приближаването на края на света. Края на неговия свят. Затворен в градския затвор по обвинение в убийство, той знаеше къде да отиде, само да успееше да избяга: в планините, в пещерите. Щеше да остане там няколко седмици, докато ченгетата престанат да го търсят около Санта Майра.