Според Джени в къщата живееха Ед и Тереза Лейндж, техните три деца и седемдесетгодишната майка на Тереза.
Не откриха никого. Нямаше трупове и Брайс си отдъхна. Посинелите и издути трупове щяха да изглеждат особено нелепо на фона на този почти маниакално весел декор. Кухнята също беше жълтозелена.
Застанал до мивката, Тал Уитмън каза:
— Тук има нещо. По-добре погледни, шефе.
Брайс, Джени и капитан Аркхъм отидоха при Тал, а останалите двама полицаи останаха до вратата, Лайза стоеше между тях. Трудно би могло да се каже какво толкова интересно може да има в кухненска мивка в този град, приличен на кошмар от книга на Лъвкрафт. Може би нечия глава. Или още един чифт отрязани ръце. Или нещо по-лошо.
Но не беше нещо страшно. Просто беше странно.
— Истински бижутериен магазин — каза Тал.
Двойната мивка бе пълна с бижута. Най-вече пръстени и часовници. Имаше мъжки и дамски ръчни часовници: Таймекс, Сейко, Бюлова, дори един Ролекс; някои бяха с метални каишки; други — изобщо без каишки; нито един не беше с кожена или пластмасова каишка. Брайс съзря десетки брачни и годежни халки; ярко просветваха диаманти. Имаше и зодиакални пръстени: гранатови, аметистови, халцедонови, топазени, турмалинови; пръстени с рубини и тюркоази. Пръстени, които се носят в гимназията и в университета. Бижута без никаква стойност бяха смесени с безценни екземпляри. Брайс зарови ръце в купчината ценности, както правеха пиратите по филмите. Разбърка блестящите дрънкулки и видя и други видове бижута: обеци, гривни, отделни перли от скъсани огърлици, златни синджирчета, прекрасен медальон с камея…
— Всичко това не може да е собственост на Лейндж — възкликна Тал.
— Почакай — каза Джени.
Взе един часовник от купчината и го разгледа отблизо.
— Познаваш ли го? — попита Брайс.
— Да. Картие. Водоустойчив часовник. Не класическия вид с римски числа. Този е без числа и с черен циферблат. Силвия Канарски го подари на съпруга си Дан за тяхната петгодишнина от сватбата.
Брайс се смръщи.
— Откъде ми е познато това име?
— Собствениците на хотел Кендълглоу — отвърна Джени.
— О, да. Твои приятели.
— Те са между изчезналите — каза Тал.
— Дан харесваше този часовник — каза Джени. — Когато Силвия му го купи, беше страхотно разточителство. Хотелът беше в лошо финансово състояние, а часовникът струваше триста и петдесет долара. Сега разбира се струва много повече. Дан обичаше да се шегува, че това е най-добрата инвестиция, която някога са правили.
Джени вдигна часовника, за да го видят Тал и Брайс от другата страна. Отгоре на златния корпус, над емблемата на Картие, бе гравирано: НА МОЯ ДАН. А отдолу, под серийния номер, бе изписано: С ЛЮБОВ, СИЛ.
Брайс погледна към пълната с бижута мивка.
— Значи това вероятно принадлежи на хора от целия Сноуфилд.
— Ами, бих казал, че принадлежи на изчезналите — каза Тал. — Жертвите, които намерихме досега, бяха с бижутата си.
Брайс кимна:
— Прав си. Значи онези, които са изчезнали, са били обирани преди да бъдат отведени… във… във… добре, там, където са ги отвели, по дяволите.
— Крадците не биха оставили бижутата да се въргалят така навсякъде — каза Джени. — Не биха ги събрали просто за да ги изхвърлят в нечия кухненска мивка. Щяха да ги вземат със себе си.
— Тогава какво правят тези неща тук? — попита Брайс.
— Нямам представа — каза Джени.
Тал сви рамене.
В двойната мивка бижутата припламваха и блещукаха.
Крясъци на чайки.
Кучешки лай.
Гейлън Копърфилд вдигна поглед от компютърния терминал, от който четеше данните. Потеше се в своя защитен костюм, беше уморен и схванат. За момент не бе сигурен дали наистина чува птици и кучета.
Тогава измяука котка.
Изцвили кон.
Генералът огледа смръщено полевата лаборатория.
Гърмяща змия. Много змии. Познатият смъртоносен звук: чика-чика-чика-чика.
Бръмчене на пчели.
И другите чуха. Спогледаха се разтревожено.
Робъртс каза:
— Идва по радиостанцията на костюмите.
— Потвърждавам — каза доктор Бетънби от втората моторизирана лаборатория. — Ние също го чуваме.
— Добре — рече Копърфилд, — да го оставим да се изяви. Ако искате да разговаряте един с друг, използвайте външната система за връзка.
Пчелите спряха да жужат.
Дете с неизвестен пол започна да пее тихичко, като от много далече:
Гласчето бе сладко. Мелодично.
И въпреки това смразяваше кръвта.
Копърфилд никога не бе слушал нещо подобно. Въпреки че гласът бе детски, нежен и крехък, съдържаше нещо…, което не би трябвало да го има в детско гласче. Дълбока липса на невинност. Познания за нещата, може би. Да. Твърде много познания за твърде ужасни неща. Заплаха. Омраза. Презрение. Това не се чуваше на повърхността на ритмичната песничка, но беше под повърхността, пулсиращо, мрачно и неизмеримо тревожно.