Тимоти кимна.
Беше време да тръгва.
36
ЛИЦЕ В ЛИЦЕ
В три и дванадесет минути сутринта камбаните на сноуфилдската църква започнаха да бият.
Брайс стана от стола си във фоайето на хотел Хилтоп. Другите също наскачаха.
Сирената на пожарната зави.
Джени каза:
— Трябва да е пристигнал Флайт.
Шестимата излязоха навън.
Уличните лампи светваха и изгаснаха, хвърляйки подскачащи като марионетки сенки през движещата се мъгла.
В долния край на „Скайлайн роуд“ зави кола. Фаровете й пронизваха мъглата с безчувствен сребрист блясък.
Уличните лампи престанаха да премигват и Брайс пристъпи напред под водопада от мека жълта светлина на една от тях, надявайки се Флайт да го види през воалите от мъгла.
Камбаните продължаваха да бият, сирените виеха, а колата бавно се изкачваше по дългия хълм. Беше боядисана в зелено и бяло патрулна кола от поделението на шерифа. Намали ход и спря на пет метра от мястото, където бе застанал Брайс; шофьорът угаси фаровете.
Вратата се отвори и оттам излезе Флайт. Не беше това, което бе очаквал Брайс. Носеше очила с голям диоптър, от което очите му изглеждаха ненормално големи. Рядката му бяла, разрошена коса образуваше ореол около главата му. Някой от полицейското управление му бе услужил с импрегнирано яке с емблемата на полицейското управление на Санта Майра от лявата страна. Камбаните престанаха да бият. Сирените изстенаха прегракнало и спряха. Настъпи дълбока тишина.
Флайт оглеждаше потъналата в мъгла улица, ослушвайки се в очакване.
Накрая Брайс каза:
— Очевидно не е готово да се покаже.
Флайт се извърна към него:
— Шериф Хамънд?
— Да. Нека влезем вътре и се разположим удобно, докато чакаме.
Трапезарията на хотела. Топло кафе.
Треперещи ръце тропаха с порцелановите чаши по плота на масата. Нервни ръце се свиваха и обгръщаха топлите чаши, за да могат да останат неподвижни.
Шестимата оцелели се бяха струпали около масата, приведени напред, за да чуват по-добре Тимоти Флайт.
Лайза явно бе очарована от английския учен, но отначало Джени имаше сериозни съмнения. Той изглеждаше съвсем като карикатура на безумен професор. Но когато започна да излага теориите си, Джени бе принудена да отхвърли първоначалното си неблагоприятно впечатление и скоро бе омаяна като Лайза.
Той им разказа за изчезналите армии в Испания и Китай, за изоставените градове на маите, за колонията на остров Роъноук.
Разказа им и за Жойя Верде, южноамериканско селище в джунглата, чиято съдба приличаше на тази на Сноуфилд. Жойя Верде, което означава Зелен Камък, бил търговски център на река Амазонка, далеч от цивилизацията. През хиляда деветстотин двадесет и трета година шестстотин и пет души — всички мъже, жени и деца, които живеели там — изчезнали от Жойя Верде в един единствен следобед, някъде между сутрешните и вечерните курсове на движещите се по постоянно разписание речни кораби. Първоначално помислили, че живеещите наблизо индианци, които обикновено били миролюбиви, внезапно са се настроили враждебно и неочаквано са атакували. Обаче не намерили нито тела, нито следи от борба, нито доказателства за плячкосване. На черната дъска в мисионерското училище открили бележка: „То няма форма и все пак притежава всички форми.“ Много от хората, които разследвали мистерията в Жойя Верде, бързо отхвърляли тези девет надраскани с тебешир думи като нямащи връзка с изчезването. Флайт мислеше другояче и след като го изслуша, Джени също стигна до такова заключение.
— Подобна бележка е била оставена и в един от древните градове на маите — каза Флайт. — Археолозите изкопали част от молитва, написана с йероглифи и датираща от времето на големите изчезвания. — Той цитира по памет: „Боговете на злото живеят в земята, силата им дреме в камъка. Когато се събудят, те се издигат като лава, но студена и течаща лава, и приемат различни форми. Великите мъже знаят, че ние сме само гласове в бурята, лица срещу вятъра, които да бъдат разпръснати, като че никога не сме живели.“ — Очилата на Флайт се смъкнаха на носа му. Той ги намести отново. — И така, някои казват, че определена част от молитвата се отнася за земетресенията и вулканите. Аз мисля, че е за древния враг.
— Ние също открихме бележка тук — каза Брайс. — Част от дума.
— Не можем да я разберем — каза Сара Ямагучи.
Джени разказа на Флайт за двете букви — P и R, — които Ник Папандракис бе написал на стената в банята си, използвайки шише с йод.
— Имаше и част от трета буква, може би началото на С или О.