Малкото парче от древния враг трепна. Сара бързо отдръпна ръката си.
— Трябва да го разрежа на части.
— Да — каза Джени. — Ще ни трябват един-два тънки напречни профила за изследване под оптичен микроскоп.
— И още един за електронния микроскоп — каза Сара. — И едно по-голямо парче за анализ на химичния състав.
По компютъра, древният враг ги насърчаваше:
ДЕЙСТВАЙТЕ, ДЕЙСТВАЙТЕ, ДЕЙСТВАЙТЕ, ДЕЙСТВАЙТЕ, ДЕЙСТВАЙТЕ, ДЕЙСТВАЙТЕ, ДЕЙСТВАЙТЕ.
38
ИЗГЛЕДИ ЗА УСПЕХ
През отворената врата на лабораторията се промъкваха тънки струйки мъгла.
Сара бе седнала на работната маса, приведена над микроскопа.
— Невероятно — тихо промълви тя.
Джени бе седнала до Сара пред другия микроскоп и също изучаваше проба от тъканта на променящия формата си организъм.
— Никога не съм виждала такава клетъчна структура.
— Невъзможно е… и все пак съществува — каза Сара.
Брайс стоеше зад Джени. Нямаше търпение Джени да му покаже пробата. Разбира се, нямаше да му стане много ясно. Не би разбрал разликата между нормалната и анормалната клетъчна структура. Но въпреки всичко държеше да погледне.
Макар и учен, доктор Флайт не беше биолог; строежът на клетката нямаше да означава за него кой знае колко повече, отколкото за Брайс. Въпреки това и той едва се сдържаше да не надникне. Беше се надвесил очакващо над рамото на Сара. Тал и Лайза стояха наблизо, също така горейки от желание да хвърлят поглед на Дявола върху предметното стъкло.
Продължавайки да се взира напрегнато в микроскопа, Сара каза:
— По-голямата част от тъканта няма клетъчен строеж.
— Същото е и с тази проба — рече Джени.
— Но всяка органична материя трябва да има клетъчна структура — каза Сара. — Клетъчната структура всъщност е отличителна черта на органичната материя, необходимо условие за всяка жива тъкан, растение или животно.
— Повечето от това тук ми изглежда неорганично — каза Джени, — но разбира се, не може да е.
Брайс се намеси:
— Да. Всички знаем колко живо е то.
— Виждам клетки тук-там — каза Джени. — Не са много; няколко.
— В тази проба също — каза Сара. — Но всяка клетка изглежда съществува отделно от другите.
— Доста са раздалечени, наистина — потвърди Джени. — Сякаш плуват в море от необособена материя.
— Много гъвкави клетъчни стени — каза Сара. — Разклонено в три посоки ядро. Много странно. И заема около половината от вътрешността на клетката.
— Какво означава това? — попита Брайс. — Важно ли е?
— Нямам представа дали е важно или не — отвърна Сара, отдръпвайки се от микроскопа и мръщейки се. — Просто не зная какво да мисля.
На всичките три монитора просветна въпрос: НЕ ОЧАКВАХТЕ ЛИ ПЛЪТТА НА САТАНАТА ДА БЪДЕ МИСТЕРИОЗНА?
То им бе изпратило мостра от плътта си с големина на мишка, но не всичката бе използвана дотук за различните тестове. Половината си стоеше в лабораторната паничка на масата.
Трептеше като желе.
Отново се превърна в паяк и неспокойно заобикаля в кръг из чинийката.
Стана на хлебарка и известно време тичаше напред-назад.
Превърна се в гол охлюв.
Щурец.
Зелен бръмбър с дантелена червена окраска на гърба.
Брайс и доктор Флайт седнаха пред микроскопите, а Лайза и Тал изчакваха реда си.
Джени и Сара застанаха пред един видеотерминал, където компютърът представяше в увеличен вид сканирането на електронния микроскоп. Сара бе нагласила системата на нула и я бе насочила върху ядрото на една от разпилените клетки на променящото формата си.
— Разбра ли нещо? — попита Джени.
Сара кимна, но не отмести поглед от екрана.
— Дотук мога да правя само предположения. Но бих казала, че недиференцираната материя, която очевидно представлява по-голямата част от съществото, е вещество, което може да копира всяка клетъчна структура, която пожелае; тъканта е тази, която имитира. Може да се преобразува в кучешки клетки, в заешки клетки, в човешки клетки… Но когато съществото е в покой, тази тъкан няма собствена клетъчна структура. Освен малкото разпръснати клетки, които видяхме… значи те по някакъв начин управляват аморфната тъкан. Клетките дават заповедите; те произвеждат ензими или химични сигнали, които казват на безструктурната тъкан в какво трябва да се превърне. — Следователно тези разпръснати клетки остават непроменени през цялото време, независимо каква форма приема съществото.
— Да. Така изглежда. Ако реши да се превърне например в куче и ако вземем проба от тъканта на кучето, ще видим кучешки клетки. Но тук-там, пръснати из пробата, ще срещнем тези подвижни клетки с техните разклонени в три посоки ядра и това ще ни докаже, че в действителност съществото изобщо не е куче.