Брайс бързо прегледа списъка, който бе написал, опитвайки се да определи дали не е пропуснал нещо. Накрая дръпна телефона към себе си. Веднага получи линия и бе благодарен за това, имайки предвид трудностите на Дженифър Пейдж в това отношение.
Поколеба се преди първия разговор. Чувството за огромното значение на момента му тежеше. Дивото унищожаване на цялото население в Сноуфилд не можеше да се сравни с нищо станало досега. След няколко часа в Санта Майра щяха да дойдат множество журналисти, стотици журналисти от цял свят. До сутринта случката в Сноуфилд щеше да измести от първите страници всички други новини. Си Би Ес, Ей Би Си и Ен Би Си щяха да прекъсват редовните си предавания, за да съобщават последни данни и бюлетини за развитието на кризата. Медиите щяха да отразяват напрегнато нещата. Докато светът не разбереше дали някой мутирал микроб не бе играл роля в тукашните събития, стотици милиони хора щяха да чакат със затаен дъх, питайки се дали смъртните им актове не са издадени вече в Сноуфилд. Дори ако заразата бъдеше изключена, вниманието на света нямаше да се отклони от Сноуфилд, докато мистерията не бъдеше обяснена. Натискът да се намери решение щеше да бъде непоносим.
От лична гледна точка, частният живот на Брайс щеше да се промени завинаги. Той отговаряше за полицейския контингент; следователно, щяха да го показват по всички новини. Тази перспектива го ужасяваше. Той не бе от шерифите, които обичат парадирането. Предпочиташе да не се изтъква.
Но точно сега не можеше просто така да напусне Сноуфилд.
Набра телефона за спешни случаи в собствената си канцелария в Санта Майра, избягвайки телефонистката. Дежурен полицай бе Чарли Мърсър, един добър човек, на когото можеше да се разчита, че ще направи точно това, което му е казано.
Чарли отговори по средата на второто позвъняване.
— Отделът на шерифа. — Имаше безизразен носов глас.
— Чарли, Брайс Хамънд е.
— Да, сър. Вече се чудехме какво е станало там.
Брайс изложи накратко положението в Сноуфилд.
— Мили Боже! — възкликна Чарли. — И Джейк ли е мъртъв?
— Не знаем със сигурност дали е мъртъв. Да се надяваме, че не е. Сега ме чуй, Чарли, има много неща за правене през следващите няколко часа и ще е много по-лесно за всички нас, ако успеем да задържим всичко в тайна, докато не създадем база тук и не обезпечим границите й. Задържане на неприятеля, Чарли. Това е ключовата дума. Сноуфилд трябва да бъде здраво изолиран и това ще се извърши много по-лесно, ако можем да го направим преди журналистите да плъзнат из планините. Зная, че мога да разчитам на теб да запазиш мълчание, но има други, които…
— Не се притеснявай — каза Чарли. — Ще задържим положението за няколко часа.
— Добре. Първо, искам още дванадесет души. Още двама за барикадата на отбивката за Сноуфилд. Десет тук при мен. Ако е възможно, подбери хора без семейства.
— Толкова ли е зле?
— Наистина. И по-добре подбери такива, които нямат познати и роднини в Сноуфилд. Още нещо: Да си донесат запаси от вода и храна за няколко дни. Не искам да консумират нищо от Сноуфилд, докато не бъдем сигурни, че нещата тук са безопасни.
— Добре.
— Всеки да вземе револвера си, пушка срещу безредици и сълзотворен газ.
— Разбрано.
— Това ще те остави без достатъчно персонал, а и ще стане още по-зле, когато започнат да прииждат журналистите. Ще трябва да извикаш няколко от помощните полицаи за контролиране на трафика и наплива от хора. Сега, Чарли, ти познаваш тази местност доста добре, нали?
— Роден съм и израснал в Пайнвил.
— Точно това имах пред вид. Разгледах картата и доколкото виждам, до Сноуфилд може да се стигне само по два пътя. Първият е магистралата, която вече е блокирана. — Брайс се завъртя на стола си и се взря в голямата карта, поставена в рамка на стената. — Освен това, има една стара противопожарна просека нагоре към другата страна на планината. Там, където свършва, изглежда започва запустял път. Просто една пътека и според картата изглежда, че тя излиза на върха на най-голямата ски-писта от тази страна на планината, точно над Сноуфилд.
— Да — отвърна Чарли. — Ходил съм на екскурзия до горите там. Официално се нарича Стария планински зелен път. Но местните хора често го наричат Мускулното шосе.
— Трябва да поставим няколко души в началото на противопожарната просека и да отпращаме всички, отправили се нататък.
— Упоритите журналисти ще видят голям зор.
— Не можем да рискуваме. Знаеш ли някакви други пътища, които ги няма на картата?