Тогава Уоргъл се строполи.
В същия момент пеперудата се надигна, извърна се и увисна във въздуха, размахвайки яростно криле, окото й черно като нощта и отвратително. Спусна се към Брайс.
Той отстъпи назад и закри лицето си с ръце. Падна.
Пеперудата прелетя над главата му.
Брайс се извъртя и погледна нагоре.
Насекомото с размер на хвърчило планираше беззвучно над улицата към зданията от другата страна.
Тал Уитмън вдигна пушката си. Изстрелът прозвуча като канонада в тишината.
Пеперудата замря във въздуха. Зави несръчно, спусна се почти до земята, после отново се устреми нагоре и отлетя и се изгуби над един покрив.
Стю Уоргъл се беше проснал по гръб на паважа. Неподвижен.
Брайс се изправи бързо и отиде до Уоргъл. Помощник-шерифът лежеше по средата на улицата, където имаше достатъчно светлина да се види, че лицето му го няма. Господи. Нямаше го. Сякаш бе одрано. Косата и назъбените краища на скалпа му стърчаха над белите кости на челото му. Черепът се взираше нагоре към Брайс.
17
ЧАСЪТ ПРЕДИ ПОЛУНОЩ
Тал, Горди, Франк и Лайза седяха на червените кожени фотьойли в ъгъла на фоайето на хотел Хилтоп, който бе затворен от края на миналия ски сезон. Те бяха махнали белите калъфи от столовете преди да се строполят в тях, вцепенени от ужас. Овалната масичка за кафе все още бе покрита с плат; те се бяха втренчили в покрития предмет, неспособни да се погледнат един друг.
В далечния край на помещението, Брайс и Джени бяха застанали над окървавеното тяло на Стю Уоргъл, който лежеше на дълъг нисък бюфет до стената. Никой от седящите във фотьойлите не бе в състояние да погледне в тази посока.
Гледайки в покритата масичка за кафе, Тал каза:
— Застрелях проклетото нещо. Ударих го. Сигурен съм.
— Всички видяхме — съгласи се Франк.
— Тогава защо не се пръсна на парчета? — възрази Тал. — Застрелян от двадесеткалибров куршум. Би трябвало да направи проклетото нещо на парчета.
— Пушките няма да ни спасят — отвърна Лайза.
С далечен, отнесен глас, Горди каза:
— Можеше да бъде всеки от нас. Това нещо можеше да хване и мен. Бях точно зад Стю. Ако беше се навел или отскочил от пътя му…
— Не — каза Лайза. — Не. То искаше офицер Уоргъл. Никой друг. Само офицер Уоргъл.
Тал се вгледа в момичето.
— Какво искаш да кажеш?
Лайза беше пребледняла.
— Офицер Уоргъл отказваше да признае, че го е видял, когато то се блъскаше о прозореца. Той настояваше, че е било само птица.
— Е?
— Наистина го искаше. Само него — отвърна тя. — Да му даде урок. Но най-вече да даде урок на нас.
— Не може да е чуло какво каза Стю.
— Чуло е.
— Но не би могло да разбере.
— Могло е.
— Смятам, че му приписваш твърде много интелект — каза Тал. — Беше голямо, наистина, и не приличаше на нищо, което някой от нас е виждал преди. Но все пак то бе само едно насекомо. Една пеперуда. Нали?
Момичето не отвърна.
— То не е всесведущо — каза Тал, опитвайки се да убеди повече себе си отколкото другите. — Не е всевиждащо, всечуващо и всезнаещо.
Момичето се бе втренчило безмълвно в покритата масичка за кафе.
Потискайки гаденето, Джени преглеждаше ужасната рана на Уоргъл. Светлините във фоайето не бяха достатъчно силни, така че тя използва фенерче да изследва краищата на раната и да погледне вътре в черепа. Средата на обезобразеното лице на мъртвия мъж бе изядена до костта; кожата, месото и хрущялът ги нямаше. Дори самата кост на места бе частично разядена, като полята с киселина. Очите липсваха. Въпреки това, около раната кожата беше нормална; гладка непокътната плът имаше от двете страни на лицето, от външните краища на челюстите до скулите, кожата не бе докосната от брадичката надолу и от челото нагоре. Сякаш някой извратен художник бе създал рамка от здрава кожа, за да подчертае отвратителната картина на костите в центъра на лицето.
След като видя достатъчно, Джени изгаси фенерчето. Преди това бяха покрили тялото с калъфа на един от фотьойлите. Сега Джени дръпна покривката върху лицето на мъртвия мъж, облекчена, че покрива това скелетно озъбване.
— Е? — попита Брайс.
— Няма следи от зъби — каза тя.
— Може ли такова нещо да има зъби?
— Видях, че има уста, малка хитинова човка. Видях движещите се мандибули, когато то се блъскаше о прозореца на полицейския участък.
— Да, аз също ги видях.
— Такава уста би наранила плътта. Би трябвало да има рани. Отпечатъци от ухапване. Признаци за дъвчене и разкъсване.
— Но няма.
— Не. Плътта не прилича на разкъсана. Прилича на… разтопена. По краищата на раната останалото месо е като обгорено, като изсушено от нещо.