— Да, много са популярни, някои от тях.
Хайверът бе превъзходен. По настояване на професора, Сандлър си взе малко от него с нарязан на ситно лук. Флайт слагаше по малко на парченца препечен хляб и го ядеше без да се смущава.
— Но аз търся не само известни писатели на криминални романи — каза Сандлър. — Търся най-различни книги. Както и неизвестни автори. И понякога предлагам теми, когато имам сюжет за определен писател.
— Както изглежда, имате наум нещо за мен.
— Първо на първо, трябва да кажа, че прочетох „Древният враг“, когато бе публикуван за първи път, и ми се стори впечатляващ.
— На някои хора им се стори впечатляващ — каза Флайт. — Но на повечето им се стори вбесяващ.
— Чух, че книгата ви е създала неприятности.
— Всъщност, нищо друго освен неприятности.
— Какви?
— Загубих мястото си в университета преди петнадесет години, когато бях на четиридесет и пет години — възраст, на която повечето учени постигат сигурна позиция.
— Загубили сте работата си заради „Древният враг“?
— Не поставиха въпроса толкова направо — каза Флайт, слагайки хапка хайвер в устата си. — Това щеше да ги направи да изглеждат твърде ограничени. Бюрократите в колежа, ръководителят на моята катедра и повечето от моите видни колеги избраха непреките атаки. Скъпи ми Сандлър, конкуренцията между обзетите от жажда за власт политици и безскрупулните игри на младите кариеристи в една голяма корпорация са нищо, по отношение на грубостта и злобата, ако ги съпоставим с държанието на учените, които изведнъж видят възможност да се изкачат по университетската стълбица за сметка на някой от тях самите. Те разпространиха неоснователни слухове, скандални глупости за сексуалните ми предпочитания, предположения за интимни отношения с мои студентки. Всъщност, и със студенти. Нито една от тези клевети не бе дискутирана открито, за да мога да я отхвърля. Само сплетни. Шушукания зад гърба ми. Отровни. По-открито правеха изтънчени внушения за некомпетентност, преумора, умствено изтощение. Разтоварваха ме, разбираш ли; така си мислеха те, въпреки че в това нямаше нищо разтоварващо от моя гледна точка. Осемнадесет месеца след публикуването на „Древният враг“ си отидох. И никой друг университет не ме искаше, уж заради моята лоша репутация. Истинската причина разбира се бе, че теориите ми бяха твърде чудати за академичния вкус. Останах си обвинен в опит да натрупам състояние от насърчаването на обичайното човешко влечение към псевдонаука и сензации, в продаване на доброто си име.
Флайт спря да говори и отпи с наслада малко шампанско.
Сандлър бе искрено ужасен от разказа на Флайт.
— Но това е оскърбително! Книгата ви е научен трактат. Никога не е била в списъка на бестселърите. Обикновеният човек би имал невероятни трудности в четенето на „Древният враг“. Да направиш състояние от такъв труд е наистина невъзможно.
— Факт, който моя милост може да потвърди — отвърна Флайт и довърши хайвера.
— Бил сте уважаван археолог — възкликна Сандлър.
— О, никога всъщност чак пък уважаван — каза Флайт с пресилена скромност. — Въпреки че никога не съм бил срам за професията, както често твърдяха след това. Ако поведението на колегите ми ви се струва невероятно, господин Сандлър, то е защото не разбирате поведението на животните. Искам да кажа, учените-животни. Учените са свикнали всички знания да идват на малки части, капка по капка. И наистина, така се натрупват повечето от знанията. Следователно, никога не са подготвени за онези фантазьори, които пристигат с нови прозрения, напълно променяйки за един ден цели области на изследване. Коперник е бил осмиван от съвременниците си, дето вярвал, че планетите се въртят около слънцето. Естествено, Коперник се оказа прав. Има безброй примери в историята на науката. — Флайт се изчерви и пийна още от шампанското. — Не че се сравнявам с Коперник или с някой друг велик мъж. Просто се опитвам да обясня защо колегите ми се обърнаха срещу мен. Трябваше да го предвидя.
Сервитьорът дойде да отнесе празната чиния от хайвер и сервира портокаловия сок на Сандлър и плодовете на Флайт.
Когато отново остана насаме с Флайт, Сандлър каза:
— Продължавате ли да вярвате, че теорията ви е валидна?
— Абсолютно! — отвърна Флайт. — Аз съм прав; или най-малкото има страхотна вероятност да съм прав. Историята е пълна със загадъчни масови изчезвания, за които историците и археолозите не могат да дадат приемливо обяснение.
Сълзящите очи на професора станаха остри и изпитателни под буйните му бели вежди. Той се наклони над масата, фиксирайки Сандлър с хипнотичен поглед.