— На десети декември 1939 година — каза Флайт, — на хълмовете до Нанкин, една армия от три хиляди китайски войници на път към фронтовата линия да се бият с японците, просто изчезва без никаква следа, преди да стигне до бойното поле. Нито едно тяло не е намерено. Нито един гроб. Нито един свидетел. Японските военни историци никога не са открили какъвто и да било документ, отнасяш, се до тази китайска военна част. През провинцията, през която минали изчезналите китайски войници, селяните не чули престрелка или други признаци на сблъсък. Армията просто се изпарила във въздуха. А в 1711 година, по време на Войната за испанското наследство, четирихилядна войска започнала поход в Пиринеите. Всички до един изчезнали на позната и приятелска, земя, преди да се установят на първия нощен лагер!
Флайт все още бе погълнат от темата, както когато бе писал книгата, преди седемнадесет години. Той бе забравил за плодовете и шампанското. Беше се втренчил в Сандлър, сякаш го приканваше да оспорва скандалните теории на Флайт.
— В по-голям мащаб — продължи професорът, — да разгледаме градовете на маите — Копан, Пиедрас Неграс, Паленк, Менче, Сейбал и още няколко, — които са били напуснати за един ден. Десетки хиляди, стотици хиляди май напускат домовете си, приблизително в 610 година след Христа, вероятно за една единствена седмица, дори за един ден. Някои изглежда отишли на север и основали други градове, но има доказателства, че безброй хиляди просто са изчезнали. Всички за шокиращо кратко време. Не са се погрижили да вземат със себе си много от своите гърнета, инструменти, готварски принадлежности… Многоуважаваните ми колеги казват, че земите около градовете на маите станали неплодородни, което наложило хората да се изместят на север, където земята била по-продуктивна. Но ако миграцията е била планирана, защо са изоставили покъщнината си? Защо не са взели скъпоценните си царевични зърна? Защо нито един от тях не се е върнал да плячкоса изоставените богатства в опустелите градове? — Флайт леко удари с юмрук по масата. — Това е нелогично! Емигрантите не тръгват на трудно пътешествие без подготовка, без да вземат всяко сечиво, което може да им е полезно. Освен това, в някои от къщите в Пиедрас Неграс и Сейбал има доказателства, че семействата са напуснали след като са приготвили изобилни вечери — но преди да ги изядат. Това със сигурност идва да покаже, че са напуснали внезапно. Никоя от известните теории не може да отговори ясно на тези въпроси — освен моята, колкото и да е причудлива, колкото и да е странна, колкото и да е невероятна.
— Колкото и да е страшна — добави Сандлър.
— Именно — каза Флайт.
Професорът се облегна на стола си, задъхан. Забеляза чашата с шампанско, грабна я, изпразни я и облиза устни.
Появи се сервитьорът и отново напълни чашите.
Флайт бързо изяде плодовете, сякаш се страхуваше сервитьорът да не отнесе парниковите ягоди.
Сандлър изпита съжаление към възрастния мъж. Очевидно професорът отдавна не бе имал случай да бъде поканен в скъп ресторант.
— Бях обвинен, че се опитвам да обясня всяко загадъчно изчезване, от маите до съдията Крейтър и Амелия Иърхарт, с една единствена теория. Това бе съвсем несправедливо. Никога не съм отварял дума за съдията или нещастната авиаторка. Интересуват ме единствено необяснените масови изчезвания, както на хора, така и на животни, каквито в историята има буквално стотици.
Сервитьорът донесе кроасаните.
Навън слънчевата светлина проникна през мрачните облаци и стъпи върху друга част на града; яркият десант бе придружен от ужасен гръм, който проехтя из целия небесен свод.
Сандлър каза:
— Ако след публикуването на вашата книга има ново, потресаващо масово изчезване, то може да придаде значителна достоверност…
— Ах — прекъсна го Флайт, удряйки натъртено с пръст по масата, — но и преди е имало такива изчезвания!
— Но тогава те трябва да са били на първите страници на всички вестници…
— Осведомен съм за два такива случая. Може да има и други — заяви твърдо Флайт. — Единият е свързан с масово изчезване на по-низши организми — по-специално, риби. Отбелязан бе в пресата, но без особен ентусиазъм. Политика, убийства, секс и двуглави кози са единствените неща, за които вестниците си дават труда да съобщават. За да разбереш какво всъщност става, трябва да четеш научни списания. От тях разбрах, че преди осем години морски биолози забелязали драматично намаляване на броя на рибите в една област на Тихия океан. И наистина, броят им намалял наполовина. В някои научни кръгове първоначално се разтревожиха, уплашиха се, че океанските температури може би претърпяват внезапна промяна, която може да унищожи живота в моретата с изключение на най-издръжливите форми. Но случаят не се оказа такъв. Постепенно морският живот в тази област — от хиляди квадратни километри — се възстанови. Накрая никой не успя да обясни какво се бе случило с милионите същества, които бяха изчезнали.