— Замърсяване — предположи Сандлър, между две последователни глътки портокалов сок и шампанско.
Мажейки мармалад на парче кроасан, Флайт каза:
— Не, не и не. Не, сър. За предизвикване на такова опустошително намаление на видове в това огромно пространство се изисква най-голямото замърсяване на водата в историята. Злополука от такъв размер не би останала незабелязана. Но не е имало никакви злополуки, никакво разливане на петрол — нищо. Нещо повече, едно обикновено разливане на петрол не би могло да причини това; засегнатата област и обемът на водата са огромни. А и по бреговете не бе изхвърлена мъртва риба. Тя просто изчезна безследно.
Бърт Сандлър бе възбуден. Направо надушваше парите. Той имаше усет за някои книги и никога предчувствието не го бе лъгало. (Е, освен онази книга за диети от филмовата звезда, която, една седмица преди публикуването, почина от недояждане, след като шест месеца не бе яла нищо друго освен грейпфрут, папая, стафиди и моркови.) Тук се криеше бестселър: двеста-триста хиляди броя с твърда корица, може би дори повече; два милиона с мека корица. Ако можеше да убеди Флайт да изложи популярно и преработи сухия научен материал на „Древният враг“, професорът щеше да има средства за шампанско за много години напред.
— Казахте, че знаете за две масови изчезвания от публикуването на книгата насам — каза Сандлър, насърчавайки го да продължи.
— Другият случай бе в Африка през 1980 година. Между три и четири хиляди души от едно първобитно племе — мъже, жени и деца — изчезнаха от един относително отдалечен район в Централна Африка. Намериха колибите им празни; те бяха изоставили всичките си принадлежности, включително големи запаси храна. Изглеждаше, че просто са побягнали в гората. Единствените следи от насилие бяха няколко счупени гърнета. Разбира се, масовите изчезвания в тази част на света са поразяващо по-чести от преди, главно поради политическо насилие. Кубински наемници, действащи със съветско оръжие, са съдействали за ликвидирането на цели племена, не желаещи да поставят етническата си самоличност на второ място след революционните цели. Обаче когато цели села са били изколвани по политически причини, те винаги са били плячкосвани, после подпалвани, а телата винаги заравяни в масови гробове. В този случай не е имало плячкосване, нито палеж, нито пък са открити трупове. Няколко седмици по-късно, ловни надзиратели от тази област докладвали за необяснимо намаляване на дивеча. Никой не свързал това с липсващите селяни; за това било докладвано като за самостоятелно явление.
— Но вие знаете, че не е така.
— Да, аз подозирам, че не е така — отвърна Флайт, мажейки последното парче от кроасана с ягодов мармалад.
— Повечето от тези изчезвания изглежда се случват в отдалечени райони — каза Сандлър. — Което затруднява доказването им.
— Да. И за това ми натякваха. Всъщност повечето произшествия стават в морето, защото то покрива по-голямата част от Земята. Морето може да бъде отдалечено като Луната, а какво става под водата е отвъд нашите възможности. Все пак не забравяйте двете армии, които ви споменах — китайската и испанската. Тези изчезвания са станали в съвременната цивилизация. И ако десетки хиляди маи са паднали жертва на Древния враг, теорията за чието съществуване създадох, значи това е случай на атакуване с ужасяваща дързост на цели градове, центрове на цивилизацията.
— И вие смятате, че това може да се случи и сега, днес…
— Несъмнено!
— … в място като Ню Йорк или дори тук в Лондон?
— Безспорно! Може да се случи буквално навсякъде, където са налице геоложките основания, които изложих в книгата си.
Двамата отпиха шампанско и се замислиха.
Дъждът удряше по прозорците с още по-голяма ярост.
Сандлър не бе сигурен дали вярва на теориите, които бе изложил Флайт в „Древният враг“. Той разбираше, че те биха могли да образуват основата на една много успешна книга, написана в популярен стил, но това не означаваше, че трябва да вярва в тях. Той в действителност не искаше да вярва. Да вярваш бе като да отвориш вратите на ада.
Погледна към Флайт, който отново наместваше повяхналия карамфил на ревера си и каза:
— От това ме побиват тръпки.
— Би трябвало — кимна Флайт. — Би трябвало.
Дойде сервитьорът с яйцата, бекона, наденичките и препечените филийки.