Той иска да прескочи представянията, защото не вижда смисъл да интимничи с хора, които може би са обречени, помисли си Джени. Ако ние развием симптоми на заразяване, ако това се окаже някакво мозъчно заболяване и ако ние обезумеем и се опитаме да щурмуваме подвижните лаборатории, за него ще бъде по-лесно да ни разстреля, ако не ни познава много добре.
Стига! — каза си ядосано тя.
Тя се загледа в Лайза и си помисли: О, небеса, дете, ако аз съм толкова изтощена, как ли се чувстваш ти. И все пак ти се държиш по-мъжки от всички. Каква прекрасна сестричка имам.
— Преди да ви разведа наоколо — каза Брайс на Копърфилд, — трябва да ви разкажа за нещото, което видяхме миналата нощ, и какво се случи на…
— Не, не — прекъсна го нетърпеливо Копърфилд. — Искам да проуча това стъпка по стъпка. Точно както сте се натъкнали на нещата. Ще има достатъчно време да ми разкажеш какво е станало миналата нощ. Нека започнем да действаме.
— Обаче, виждате ли, все повече изглежда, че не заразна болест е очистила този град — възрази Брайс.
Генералът каза:
— Хората ми дойдоха тук да разследват за евентуална връзка с ХБВ. Това и ще направим най-напред. После можем да разгледаме други възможности. СПД, шерифе.
Брайс отпрати повечето от хората си обратно в хотел Хилтоп, оставяйки със себе си само Тал и Франк.
Джени хвана Лайза за ръка и двете също се насочиха обратно към хотела.
Копърфилд й подвикна:
— Докторе! Почакайте. Искам да дойдете с нас. Вие бяхте първият лекар на мястото на действието. Ако състоянието на телата се е изменило, вие сте тази, която ще го установи най-добре.
Джени погледна към Лайза:
— Искаш ли да дойдеш?
— Обратно в пекарницата? Благодаря, не искам. — Момичето потръпна.
Мислейки си за сладкото детско гласче, което идваше от канала на мивката, Джени каза:
— Не отивай в кухнята. И ако ти се наложи да отидеш в тоалетната, помоли някой да те придружи.
— Джени, всички те са мъже!
— Пет пари не давам. Помоли Горди. Той може да стои пред отделението с гръб към теб.
— Божичко, това няма да е удобно.
— Иска ти се да отидеш в тази тоалетна отново сама?
Момичето пребледня:
— В никакъв случай.
— Добре. Дръж се близо до другите. Подчертавам, близо. Не просто в едно и също помещение. Стой в същата част на помещението. Обещаваш ли?
— Обещавам.
Джени мислеше за двете телефонни обаждания на Уоргъл тази сутрин. За грубите му заплахи. И въпреки че това бяха заплахи на мъртъв човек, които не би трябвало да имат значение, Джени бе изплашена.
— И ти се пази — каза Лайза.
Джени целуна момичето по бузата.
— Сега побързай и настигни Горди, преди той да завие зад ъгъла.
Лайза се затича и викна:
— Горди! Почакай!
Високият млад полицай спря на ъгъла и погледна назад.
Наблюдавайки как Лайза спринтира по калдъръмения тротоар, сърцето на Джени се сви.
Тя си помисли: Дали няма да е изчезнала, когато се върна? Ще я видя ли отново жива?
24
ХЛАДНОКРЪВЕН ТЕРОР
Пекарницата на Либерман.
Брайс, Тал, Франк и Джени влязоха в кухнята. Генерал Копърфилд и деветимата учени от неговия екип ги следваха по петите, а четирима войници, мъкнейки автомати, завършваха колоната.
Кухнята се изпълни с хора. Брайс се чувстваше неловко. Ами ако ги нападнеха, докато са притиснати заедно? Ами ако се наложеше да напуснат бързо?
Двете глави си стояха точно на същото място, където бяха миналата нощ: във фурните, взирайки се през стъклото. Върху работната маса двете отрязани ръце все така стискаха здраво точилката.
Нивън от хората на генерала направи няколко снимки на кухнята от различни ъгли, после десетина едри планове на главите и ръцете.
Другите се местеха из помещението, стараейки се да не му пречат. Снимането трябваше да бъде извършено преди започването на съдебно-медицинската работа, която не бе много по-различна от установената полицейска практика на мястото на действие на едно престъпление.
При движението на облечените в скафандри учени, техните гумирани дрехи скърцаха. Тежките им обувки стържеха шумно по настлания с плочки под.
— Все още ли мислите, че това прилича на обикновен случай на ХБВ? — попита Брайс Копърфилд.
— Би могло.
Наистина ли?
Копърфилд каза:
— Фил, ти си специалистът по нервнопаралитични газове. Не мислиш ли като мен?
На въпроса отговори човекът, на чийто шлем бе изписано името ХАУК:
— Прекалено рано е да се каже нещо с положителност, обаче изглежда, че може би си имаме работа с нервнолептичен токсин. И има някои неща — най-вече изключителната психопатична жестокост, — които ме карат да се питам дали не става дума за Т-139.