— Това определено е една възможност — рече Копърфилд. — Точно това си помислих, когато влязох.
Нивън продължаваше да щрака с фотоапарата, а Брайс попита:
— Какво е това Т-139?
— Един от основните нервнопаралитични газове в арсенала на руснаците — каза генералът. — Пълното име е Тимошенко-139. Наречен е на Иля Тимошенко — ученият, който го разработил.
— Какъв възхитителен паметник — каза саркастично Тал.
— Повечето нервнопаралитични газове предизвикват смърт от тридесет секунди до пет минути след контакта с кожата — каза Хаук. — Обаче Т-139 не е така милостив.
— Милостив ли? — възкликна ужасен Франк Отри.
— Т-139 не е просто убиец — каза Хаук. — В сравнение с него един убиец е милостив. Т-139 е това, което военните стратези наричат деморализатор.
Копърфилд се намеси:
— Той минава през кожата и влиза в кръвта за по-малко от десет секунди, след което се преселва в мозъка и почти мигновено предизвиква непоправими увреждания на мозъчните тъкани.
— За един период от около четири до шест часа — обясни Хаук — жертвата запазва пълна способност на крайниците и сто процента от нормалната си сила. Отначало само съзнанието пострадва.
— Дементиа параноидес — каза Копърфилд. — Умствено объркване, страх, ярост, загуба на контрол върху чувствата и неудържимо усещане, че всички заговорничат срещу теб. Това е съчетано с непреодолим импулс за извършване на насилствени актове. По същество, шерифе, Т-139 превръща хората в безмозъчни машини-убийци за четири до шест часа. Те се гонят един друг и преследват незасегнати хора извън зоната на газовата атака. Виждате какъв изключително деморализиращ ефект би могло да има това върху неприятеля.
— Разбирам — каза Брайс. — И д-р Пейдж развиваше теорията за подобна заразна болест миналата нощ, за мутация на бяса, която убива някои хора, а други превръща в побъркани убийци.
— Т-139 не е заразна болест — каза бързо Хаук, — а нервнопаралитичен газ. И ако питате мен, аз предпочитам това да е било нападение с нервнопаралитичен газ. Щом веднъж газът се разсее, заплахата изчезва. Една биологична заплаха е значително по-трудна за удържане.
— Ако е било газ — каза Копърфилд — трябва да се е разсеял отдавна, обаче би имало следи от него върху почти всичко. Втечнен остатък. Ще можем да го идентифицираме за нула време.
Те се отдръпнаха до стената, за да направят път на Нивън и неговия фотоапарат.
— Д-р Хаук — каза Джени, — по отношение на този Т-139 вие споменахте, че амбулаторният стадий трае от четири до шест часа. Какво следва по-нататък?
— Значи — отвърна Хаук, — вторият стадий е и последен. Той трае от шест до дванадесет часа. Започва с израждане на еферентните нерви и се изостря до парализа на сърдечния и вазомоторния център, както и центъра на дихателния рефлекс в мозъка.
— Господи Боже — възкликна Джени.
— Обяснете още веднъж и за нас, профаните — помоли Франк.
Джени каза:
— Това означава, че по време на втория стадий от болестта, за един интервал от шест до дванадесет часа, Т-139 постепенно намалява способността на мозъка да управлява автоматичните функции на тялото — като дишане, сърдечни пулсации, разширяване на кръвоносните съдове, функции на органите… Жертвата започва да изпитва неравномерни сърдечни пулсации, изключителни трудности с дишането и постепенно отслабване на всички жлези и органи. Дванадесет часа може да не ти се струват постепенно, но за жертвата са като вечност. Ще има повръщане, диария, неконтролируемо уриниране, продължителни и силни мускулни спазми… И ако са повредени само еферентните мускули, а останалата част от нервната система е незасегната, ще има мъчителна и неотслабваща болка.
— От шест до дванадесет часа ад — потвърди Копърфилд.
— Докато сърцето спре — каза Хаук — или докато жертвата просто спре да диша и се задуши.
За известно време всички замълчаха и се чуваше само тракането на фотоапарата на Нивън. Накрая Джени каза:
— Аз продължавам да считам, че тук изобщо не може да става дума за нервнопаралитичен газ и че дори нещо като Т-139 не би могло да обясни тези обезглавявания. Първо на първо, никоя от жертвите няма признаци на повръщане или инконтиненция.
— Добре — рече Копърфилд, — ние може да имаме работа с някой дериват на Т-139, който не предизвиква такива симптоми. Или пък някой друг газ.
— Никой газ не може да обясни пеперудата — каза Тал Уитмън.
— Или случилото се със Стю Уоргъл — каза Франк.
— Пеперудата? — учуди се Копърфилд.
— Вие не искахте да чуете нищо за нея, докато не видите другите неща — напомни Брайс на Копърфилд. — Обаче мисля, че вече е време…