Във фургона имаше многобройна диагностична апаратура, проектирана и разположена с грижа за максимално използване на ограниченото пространство. В допълнение към двата компютърни терминала по дължината на едната стена, имаше известен брой устройства и машини: центрофуга за разделяне на основните съставки на кръв, урина и други течни проби; спектрофотометър; спектрограф; електронен микроскоп, свързан с компютрите за визуализация на резултатите; компактно устройство за бързо замразяване на проби от кръв и тъкани за запазване и използване в тестове, при които извличането на елементите става по-лесно в твърдо агрегатно състояние; и още много, много неща.
Към предната част на колата, зад купето на водача, имаше маса за аутопсии, която се сгъваше към стената, когато не се използваше. В момента масата бе разгъната и тялото на Гари Уечлас — пол: мъжки; години: тридесет седем; раса: бяла — лежеше върху повърхността от неръждаема стомана. Долнището на синята пижама бе срязано отделено от тялото за по-нататъшно изследване.
Д-р Сет Голдстейн, един от тримата водещи съдебни медици на Западното крайбрежие, щеше да извърши аутопсията. Той стоеше от едната страна на масата с Дейрил Робъртс, а от другата се намираше генерал Копърфилд, обърнат с лице към тях над мъртвото тяло.
Голдстейн натисна един бутон на управляващия пулт на стената от дясната си страна. Всяка дума, изговорена по време на аутопсията, щеше да бъде записана; това бе обичайна процедура дори при обикновените аутопсии. Щеше да има и видеозапис: две монтирани на тавана видеокамери бяха насочени към тялото; те също се задействаха.
Голдстейн започна с щателен преглед и описание на тялото: необичайното изражение на лицето, цялостното посиняване, странното подуване. Той търсеше по-специално пробождания, ожулвания, натъртвания, порязвания, увреждания на тъканите, мехури, фрактури и други индикации за специфични рани. Не намери нищо.
Сложил облечената си в ръкавица ръка върху подноса с инструментите, Голдстейн се колебаеше откъде да започне. Обикновено той имаше доста добра представа за причината на смъртта още в началото на аутопсията. Ако човекът бе умрял от заразна болест, Голдстейн обикновено знаеше това от историята на болестта. Ако смъртта бе резултат от злополука, имаше видими травми. Ако смъртта бе причинена от нечия друга ръка, имаше следи от насилие. Обаче в този случай състоянието на тялото повдигаше повече въпроси, отколкото даваше отговори — странни въпроси, които не приличаха на онези, с които докторът се бе сблъсквал досега.
Сякаш уловил мислите на Голдстейн, Копърфилд каза:
— Трябва да откриеш някои отговори, докторе. Много е вероятно животът ни да зависи от това.
Вторият фургон притежаваше голяма част от машините и инструментите, както първата кола — центрофуга, електронен микроскоп и т.н. — в допълнение към оборудването, което липсваше там. Нямаше маса за аутопсии и имаше само една видеозаписваща система. Вместо два, компютърните терминали бяха три.
Д-р Енрико Валдес седеше до една компютърна клавиатура в дълбоко кресло, предназначено за човек в защитен костюм с въздушна бутилка. Беше зает, заедно с Хаук и Нивън, с химически анализ на различни вещества, събрани от няколко търговски обекти и жилища по Скайлайн роуд и Вейл лейн — като например брашно и тесто от масата в пекарницата на Либерманови. Тримата търсеха следи от кондензат на нервнопаралитичен газ и други химически вещества. Досега не бяха открили нищо необичайно.
Д-р Валдес не вярваше виновникът да се окаже нервнопаралитичен газ или заразна болест.
Валдес започваше да се пита дали случаят не е от областта на Айли или Аркхъм. Айли и Аркхъм, двамата мъже без имена върху защитните костюми, не бяха членове на Поделението за гражданска отбрана. Те бяха от един съвсем друг проект. Тази сутрин, преди разсъмване, когато д-р Валдес се бе запознал с тях на сборния пункт в Сакраменто и чул с какви изследвания се занимават, той едва сдържа смеха си. Беше си помислил, че техният проект е хвърляне на вятъра на парите на данъкоплатците. Сега обаче не бе така сигурен. Сега се питаше…
Питаше се… и се безпокоеше.
Д-р Сара Ямагучи също се намираше във втория фургон и приготвяше култури от бактерии. Използвайки проба от кръв от тялото на Гари Уечлас, тя методически заразяваше една серия от питателни среди — желирани смеси от хранителни вещества, в които обикновено виреят бактериите: агар от конска кръв, агар от овча кръв, шоколадов агар и много други.