Сара Ямагучи бе генетик, прекарал единадесет години в изследвания по рекомбиниране на ДНК. Ако се окажеше, че Сноуфилд е бил поразен от изкуствено създадени микроорганизми, работата на Сара щеше да стане най-важна за разследването. Тя щеше да ръководи изследването на морфологията на микробите и след неговото завършване щеше да играе главна роля в опита да се определи предназначението на микроорганизма.
Подобно на д-р Валдес, Сара Ямагучи бе започнала да се пита дали Айли и Аркхъм нямаше да станат по-важни за разследването, отколкото бе смятала тя. Тази сутрин областта на техните интереси изглеждаше екзотична като магьосничеството. Ала сега, в светлината на случилото се след пристигането на екипа в Сноуфилд, тя трябваше да признае, че специалността на Айли и Аркхъм изглеждаше все по-уместна.
И подобно на д-р Валдес, Сара Ямагучи бе разтревожена.
Д-р Уилсън Бетънби, шеф на цивилния изследователски персонал на Западния екип на Поделението за гражданска отбрана при ХБВ, седеше до компютърния терминал през един стол от д-р Валдес.
Бетънби изпълняваше една програма за автоматичен анализ на няколко проби вода. Пробите бяха поставени в едно обработващо устройство, което дестилираше водата, събираше дестилата и подлагаше отфилтрираните вещества на спектрографски анализ и други тестове. Бетънби не търсеше микроорганизми; за това бяха необходими други методики. Тази машина само идентифицираше и определяше количеството на всички химични елементи, които се намираха във водата; данните се изобразяваха върху една електронно-лъчева тръба.
Всички водни проби с изключение на една бяха взети от крановете в кухните и баните на къщите и магазините по Вейл лейн и се оказваше, че не съдържат опасни химически замърсители.
Другата водна проба бе онази, която полицаят Отри бе взел миналата нощ от кухненския под на апартамента на Вейл лейн. Според шерифа Хамънд, в няколко сгради били намерени локви вода и подгизнали килими. До сутринта, обаче, повечето вода се бе изпарила, с изключение на един-два мокри килима, от които Бетънби не можеше да получи чисти проби. Той пъхна пробата на полицая в обработващото устройство.
След няколко минути компютърът изобрази пълния елементен химически анализ на водата и остатъка след дестилацията на течността.
Компютърът продължи със значително повече цифри в дробната част, изкарвайки данните за всяко вещество. Резултатите бяха същите. В недестилирано състояние водата не съдържаше никакви следи от други елементи, освен двата си компонента — водород и кислород. А след пълна дестилация и филтрация нямаше никакъв остатък, никаква следа от други елементи. Пробата на Отри не би могла да дойде от градското водоснабдяване, защото не бе нито хлорирана, нито флуорирана. Не беше и бутилирана вода. Бутилираната вода щеше да има нормален минерален състав. Може би под кухненската мивка в този апартамент имаше филтрационна система — апарат на Кълигън, — ала дори и да имаше, миналата през нея вода щеше пак да съдържа повече минерални съставки. Взетото от Отри представляваше дестилирана и ултрафилтрирана вода с най-висока лабораторна чистота.
И така… какво правеше тази вода на кухненския под?
Бетънби се взираше в екрана на компютъра и се мръщеше.
Дали и малкото езерце в магазина за напитки Брукхартс се състоеше от такава свръхчиста вода?
Защо някой ще обикаля из града и ще разлива цели кофи дестилирана вода?
И откъде е намерил такова количество?
Странно.
Джени, Брайс и Лайза се намираха на една маса в ъгъла на трапезарията на хотел Хилтоп.
Майор Айли и капитан Аркхъм, които носеха защитните костюми без имена върху шлемовете, седяха на два стола срещу тях. Те двамата бяха донесли новината за ефрейтор Веласкес и един касетофон, който стоеше сега в средата на масата.
— Все още не мога да разбера защо това не може да почака — каза Брайс.
— Няма да отнеме много време — каза майор Айли.
— Следователският екип е готов за тръгване — възрази Брайс. — Предстои ни да претърсим всички сгради в този град, да открием колко са мъртвите и изчезналите и да намерим някаква следа от това проклето нещо, което е убило всички тези хора. Имаме работа за няколко дни, особено след като не можем да продължаваме претърсването след мръкване. Няма да позволя хората ми да бродят наоколо нощем, когато токът може да прекъсне всеки момент. Да бъда проклет, ако позволя.