Джени си спомни прояденото лице на Уоргъл. Празните очни гнезда.
Майор Айли каза:
— Само няколко въпроса.
Аркхъм включи касетофона.
Лайза се взираше изпитателно в майора и капитана.
Джени се питаше какво си мисли момичето.
— Ще почнем с теб, шерифе — рече Айли. — В периода от четиридесет и осем часа преди тези събития, получавала ли е вашата служба някакви съобщения за прекъсване на електричеството или телефонните връзки?
— Ако има проблеми от такъв характер — каза шерифът, — хората по принцип се обръщат към комуналните служби, а не към шерифа.
— Да, обаче комуналните служби не ви ли уведомяват? Прекъсванията на електрозахранването и телефоните не спомагат ли за престъпната дейност?
Брайс кимна:
— Разбира се. И доколкото зная, не сме получавали такива сигнали.
Капитан Аркхъм се наклони напред:
— А трудности с приемането на телевизионните и радиосигналите в този район?
— Не зная за такива неща — отвърна Брайс.
— Някакви съобщения за необясними експлозии?
— Експлозии ли?
— Да — каза Айли. — Експлозии, гърмежи или каквито и да било необичайно силни и неидентифицирани шумове.
— Не. Нищо подобно.
Джени се питаше накъде, по дяволите, биеха те. Айли направи пауза и после каза:
— Някакви съобщения за необичаен самолетен полет в околността?
— Не.
Лайза попита:
— Вие не сте от екипа на Копърфилд, нали? Затова нямате имена върху шлемовете.
— И защитните ви костюми не ви прилягат така добре, както на другите — каза Брайс. — Техните са изработени по мярка. Вашите определено не са.
— Много сте наблюдателни — рече Айли.
— Щом не сте от проекта по ХБВ — каза Джени, — какво правите тук.
— Не искахме да привличаме вниманието от самото начало — отвърна Айли. — Счетохме, че ще получим от вас по-откровени отговори, ако не знаете какво търсим.
Аркхъм каза:
— Ние не сме от Медицинския корпус. Ние сме от Военновъздушните сили.
— Проектът „Небесно наблюдение“ — каза Айли. — Нашата организация съвсем не е секретна, обаче… значи… нека речем, че не насърчаваме публичността.
— „Небесно наблюдение“? — оживи се Лайза. — Не става ли дума за НЛО? Как се казваше? Летящи чинии?
Джени забеляза, че Айли трепна при думите „летящи чинии“.
Айли заговори:
— Не ходим насам-натам да проверяваме всяко шантаво съобщение за зелени човечета от Марс. Първо на първо, нямаме пари за това. Нашата работа е планирането на научните, социалните и военните аспекти на първата среща на човешкия род с извънземен разум. Ние сме преди всичко експерти.
Брайс поклати глава:
— Никой наоколо не е съобщавал за летящи чинии.
— Ето какво имаше предвид майор Айли — обясни Аркхъм. — Виждате ли, нашите изследвания показват, че първата среща може да започне по такъв странен начин, че дори да не можем да я разпознаем. Разпространената представа за спускащи се от небето космически кораби…, та значи, може да не стане така. Ако се окаже, че си имаме работа с наистина чужд разум, техните кораби може да бъдат толкова различни от нашата представа за кораб, че бихме могли дори да не разберем, че са се приземили.
— Ето защо проверяваме странни явления, които на пръв поглед сякаш не са свързани с НЛО — продължи Аркхъм. — Например миналата пролет един полтъргайст действаше изключително активно в една къща в щата Върмонт. Мебели се издигаха във въздуха. Съдове хвърчаха през кухнята и се разбиваха о стените. Водни струи бликаха от стени, в които нямаше водопроводни тръби. Огнени кълба избухваха от въздуха…
— Не се ли счита, че полтъргайстите са призраци? — попита Брайс. — Какво общо имат призраците с областта на вашите интереси?
— Нищо — отвърна Айли. — Ние не вярваме в призраци. Обаче се питаме дали явлението полтъргайст не би могло да бъде резултат от неправилен контакт между биологични видове. Ако се сблъскаме с чужда раса, която общува само чрез телепатия и не можем да приемем тези телепатични мисли, може би неприетата психична енергия ще предизвика разрушителни явления от вида на онези, които често се приписват на зли духове.
— И какво в края на краищата установихте за онзи полтъргайст във Върмонт? — попита Джени.
— Какво установихме ли? Нищо — отвърна Айли.
— Само това, че… представлява интерес — каза Аркхъм.
Джени хвърли поглед към Лайза и видя, че очите на момичето бяха широко отворени. Това бе нещо, което Лайза можеше да приеме охотно. Това бе един страх, за който тя бе грижливо подготвена благодарение на филмите, книгите и телевизията. Чудовища от космоса. Нашественици от други светове. Това не правеше убийствата в Сноуфилд по-малко отвратителни. Ала това бе позната заплаха, което я правеше безкрайно по-предпочитана от непознатата. Джени силно се съмняваше, че това е първият сблъсък със същества от звездите, обаче Лайза изглежда имаше силно желание да повярва.